Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— За мен не е достатъчно — рече Дан.

— И за мен — заяви Пиер.

— Няма гаранции, няма работа — отсече Дан.

За отчаяние на Джак, всички се съгласиха. Ако продължеше да им се противопоставя, щеше да загуби и малкото авторитет, който му бе останал.

— Ложата трябва да действа като един — цитира той обичайната фраза. — Всички ли са за спирането?

Потвърдиха го в хор.

— Така да бъде — въздъхна Джак. — Ще го кажа на приора.

Епископ Уейлрън влезе в Шайринг, следван от цяла малка армия придружители. Граф Уилям го чакаше в притвора на църквата на пазарния площад. Уилям се намръщи озадачен: беше очаквал работна среща, а не официална визита. Какво ли беше намислил коварният епископ сега?

С Уейлрън имаше някакъв непознат на дорест кон. Беше висок и дългокрак, с дебели черни вежди и голям клюнест нос, с неизменно сякаш презрително изражение на лицето. Яздеше до Уейлрън като равен, но не носеше облекло на епископ.

Щом слязоха, Уейлрън представи непознатия:

— Граф Уилям, това е Питър от Уеърхам, който е архидякон на служба при архиепископа на Кентърбъри.

Никакво обяснение какво търси Питър тук, прецени Уилям. Уейлрън определено кроеше нещо.

Архидяконът се поклони и рече:

— Вашият епископ ми каза за щедростта ви към Светата Майка Църквата, лорд Уилям.

Преди да успее да отговори, Уейлрън посочи енорийската църква.

— Тази сграда ще бъде съборена, за да се отвори място за новата църква, архидяконе.

— Назначили ли сте вече майстор зидар? — попита Питър.

Уилям се зачуди защо един архидякон от Кентърбъри толкова се интересува от енорийската църква на Шайринг. Но може би беше просто учтивост.

— Не. Не съм намерил майстор още. Има много строители, които търсят работа, но не мога да намеря някой от Париж. Изглежда целият свят иска да строи църкви като в Сен Дени и строителите, които познават стила, много се търсят.

— Може би е важно — рече Питър.

— Има един строител, който може би ще е от полза. Чака да се видим с него по-късно.

Уилям отново се озадачи. Защо Питър смяташе, че е важно да се строи като в Сен Дени?

— Новата църква ще е много по-голяма, разбира се — каза Уейлрън. — Ще навлезе много по-навътре в площада.

Никак не му хареса наставническият тон на епископа. Уилям възрази:

— Не мога да позволя църквата да навлезе в площада.

Уейлрън го погледна раздразнено, сякаш бе казал нещо неуместно.

— Защо пък не?

— Всяка педя от площада носи пари в пазарните дни.

Епископът изглеждаше готов да спори, но Питър се намеси с усмивка:

— Сребърният чучур не бива да се запушва.

— Точно така — кимна Уилям.

Той плащаше за тази църква. За щастие четвъртата лоша реколта не беше се отразила особено на дохода му. По-дребните селяни плащаха рентата в натура и мнозина от тях му бяха дали чувала със зърно и двете гъски, макар и да преживяваха на жълъдова супа. Освен това чувалът зърно струваше десет пъти повече от това, което бе получавал преди пет години, а вдигането на цената многократно компенсираше загубите от разорени арендатори и измрели от глад крепостни. Все още имаше средства за новия строеж.

Заобиколиха зад църквата. Тук беше жилищен квартал и носеше много слаб доход. Уилям обясни:

— Можем да строим от тази страна и да съборим всички тези къщи.

— Но повечето са домове на клирици — възрази Уейлрън.

— За духовниците ще намерим жилища.

Уейлрън не остана доволен, но нищо повече не каза.

В северния край на църквата ги удостои с поклон плещест, към трийсет годишен мъж. По облеклото му Уилям прецени, че трябва да е занаятчия. Близкият помощник на Уейлрън, архидякон Балдуин, го представи:

— Човека, за когото ви казах, милорд епископ. Алфред от Кингсбридж.

На пръв поглед мъжът не вдъхваше много доверие: приличаше на вол, едър, як и глуповат. Но ако го погледнеше човек по-внимателно, имаше нещо лукаво в изражението му, като у лисица или хитро псе.

Архидякон Балдуин продължи:

— Алфред е синът на Том Строителя, първия майстор на Кингсбридж. Самият той беше майсторът известно време, докато не го измести доведеният му брат.

Синът на Том Строителя. Този мъж се беше оженил за Алиена, досети се Уилям. Но така и не беше консумирал брака си. Загледа го с любопитство. Изобщо нямаше да предположи, че е полово немощен. Изглеждаше здрав и съвсем нормален. Но Алиена умееше да влияе странно на хората.

Архидякон Питър го разпитваше:

— Работил ли сте в Париж? Научил ли сте стила на Сен Дени?