Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— По-добре да седнем.

Джак едва потисна въздишката си на облекчение, докато сядаше. Беше помислил какво да каже след това; нямаше да повтори спонтанната нетактичност, която бе проявил със строителите.

— Не се налага да променяте замразяването на покупките на материали — започна той. — Също така мораториумът за наемане на нови работници може да остане — никой не възразява на това. Смятам също, че може да бъдат убедени да не се работи на светите дни, ако спечелят отстъпки в други области. — Помълча, докато казаното се утаи. Дотук даваше всичко и не искаше нищо.

Филип кимна.

— Добре. Какви отстъпки?

Джак си пое дъх.

— Това, което най-силно ги обиди, беше забраната за повишения. Смятат, че се опитвате да си присвоите древното право на ложата.

— Обясних ти, че намерението ми не е такова — отвърна Филип раздразнено.

— Знам, знам. Разбира се, че ме уверихте. И аз ви повярвах, но те не. — На лицето на Филип се изписа обида. Как можеше да не му вярва някой? Джак добави припряно: — Но това е минало. Ще ви предложа компромис, който няма да ви струва нищо.

Филип го погледна заинтригувано.

— Оставете им да продължат да одобряват молби за повишение, но отложете свързаното с това повишаване на заплатата с година. — И си помисли: „намери сега някакво възражение на това, ако можеш“.

— Ще приемат ли? — попита Филип скептично.

— Струва си да се опита.

— А ако не мога да си позволя повишаване на заплатата и след година?

— Прехвърлете моста като стигнете до него.

— В смисъл, да го предоговоря след година?

Джак сви рамене.

— Ако се наложи.

— Разбирам — отвърна Филип уклончиво. — Нещо друго?

— Най-големият препъникамък е моменталното освобождаване на сезонните работници. — Джак вече беше съвсем откровен. Този въпрос не можеше да се смекчи. — Незабавното освобождаване не е било позволявано на никой строеж в Християнския свят. Краят на седмицата е най-ранното. — За да не се чувства Филип толкова глупаво, Джак добави: — Трябваше да ви предупредя за това.

— Значи трябва само да ги наема за още два дни?

— Не мисля, че това вече ще е достатъчно — отвърна Джак. — Ако бяхме подходили другояче в началото, можеше да мине, но сега ще искат повече компромис.

— Не се съмнявам, че имаш нещо на ум.

Имаше и това бе единствената реална отстъпка, която трябваше да поиска.

— Сега е началото на октомври. Обикновено освобождаваме сезонните работници в началото на декември. Хайде да се срещнем на средата и да го направим в началото на ноември.

— Това ми дава само половината от нужното.

— Дава ви повече от половината. Все пак печелите от изчерпването на запасите, отлагането на повишенията на заплати и светите дни.

— Това са дреболии.

Джак се отпусна унило. Беше направил всичко по силите си. Нямаше повече аргументи, никакви средства да го убеди, нищо повече за казване. Беше пуснал стрелата си. А Филип все още упорстваше. Беше готов да признае поражението си. Погледна каменното лице на приора и зачака.

Филип извърна очи към олтара в ъгъла. Помълча дълго. Най-сетне погледна отново Джак и каза:

— Трябва да го поставя пред катедралния съвет.

Джак отмаля от облекчение. Не беше победа, но почти. Филип нямаше да помоли монасите да обсъдят нещо, което сам не е одобрил и най-често те приемаха това, което искаше.

— Надявам се да приемат — промълви Джак.

Филип стана и сложи ръка на рамото му. За първи път се усмихна.

— Ако поставя въпроса толкова убедително като теб, ще приемат.

Изненада го тази внезапна промяна в настроението.

— Колкото по-скоро приключим с това, толкова по-малки ще са последствията.

— Знам. Много ме ядосва, но не искам да се карам с теб.

Неочаквано му подаде ръка.

Джак я стисна и се почувства по-добре.

— Да кажа ли на строителите да се съберат в навеса сутринта и да чуем решението на катедралния съвет?

— Да, моля.

— Ще го направя веднага. — Джак се обърна да си тръгне.

— Джак.

— Да?

— Благодаря ти.

Джак кимна мълчаливо и излезе. Тръгна в дъжда, без да вдига качулката си. Чувстваше се щастлив.

Следобеда мина по домовете на всички занаятчии и им каза, че на заранта ще има събрание. Онези, които не бяха се прибрали — неженените и сезонните работници най-вече — намери в пивницата. Само че бяха трезви, защото цената на ейла се беше вдигнала заедно с всичко останало и никой не можеше да си позволи да се напие. Единствения майстор, когото не можа да намери, беше Алфред, когото не беше виждал от два дни. Появи се най-сетне привечер. Влезе в пивницата със странно тържествуващо изражение на бичето лице. Не каза къде е бил, а и Джак не го попита. Остави го да пие с другите мъже и се прибра да вечеря с Алиена и децата.