Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Нямам какво да възразя на това.

— Не е всичко — предупреди Филип. — От сега нататък никакво наемане, дори на мястото на напускащи.

— Не сме наемали нови хора от месеци.

— Нае Алфред.

— Онова беше друго — отвърна Джак смутено. — Все едно, никакво наемане.

— И никакви повишения.

Джак кимна. От време на време по някой чирак или ратай молеше да бъде повишен в зидар или каменоделец. Ако майсторите преценяха, че е достатъчно опитен, молбата се удовлетворяваше и приоратът трябваше да му плаща по-високи надници. Джак напомни:

— Повишението е право на зидарската ложа.

— Не се опитвам да го променям — отвърна Филип. — Просто моля зидарите да отложат всякакви повишения, докато гладът отмине.

— Ще поставя въпроса пред тях — отвърна Джак уклончиво. Предчувстваше, че ще си има неприятности заради това.

Филип продължи:

— От сега нататък няма да се работи в светите дни.

Светите дни бяха твърде много. По принцип бяха празнични, но дали на работниците ще се плаща за празнични дни беше въпрос на договаряне. В Кингсбридж правилото беше, че ако два или повече свети дни се паднат в една седмица, първият беше платен празничен, а вторият — неплатен свободен ден по избор. Повечето хора предпочитаха да работят и на втория. Сега обаче нямаше да имат тази възможност. Вторият свят ден щеше да е задължително неплатен празничен.

Предстоящото обясняване на тези промени пред ложата го притесни.

— Всичко това би се приело много по-добре, ако мога да го представя като въпрос за обсъждане, вместо като нещо вече решено.

Филип поклати глава.

— Ще си помислят, че е открито за договаряне и че някои предложения може да бъдат смекчени. Ще предложат половината свети дни да останат работни и да се разреши ограничен брой повишения.

Прав беше, разбира се.

— Но дали е разумно? — попита Джак.

— Разбира се, че е разумно — отвърна Филип раздразнено. — Просто няма място за уговорки. Вече съм притеснен, че тези мерки може да не се окажат достатъчно — никакви отстъпки не мога да направя.

— Добре. — Точно сега Филип явно нямаше настроение за компромиси. — Нещо друго има ли? — попита Джак предпазливо.

— Да. Спри да купуваш материал. Изчерпваш припасите камък и дърва.

— Дървата ги получаваме безплатно! — възрази Джак.

— Но трябва да плащаме за превоза.

— Вярно. Добре. — Джак отиде до прозореца и погледна камъните и дървените трупи, складирани долу в манастирския двор. Направи го по инстинкт — знаеше какви са запасите. — Това не е проблем. При намалената работна сила ще ни стигне материал до следващото лято.

Филип въздъхна уморено.

— Не гарантирам, че ще можем да вземем сезонни работници лятото. Зависи от цената на вълната. Няма да е зле да ги предупредиш.

Джак кимна.

— Толкова ли е зле?

— По-зле, отколкото помня да е било някога — отвърна приорът. — На тази страна й трябват три години хубаво време. И нов крал.

— Амин.

Филип се прибра в къщата си. Джак прекара предобеда в размисъл как да се справи с промените. Имаше два начина да се строи неф: просвет след просвет, като се започне от мястото под купола и се продължи на запад; или ред по ред, като първо се положи основата на целия неф и след това се зида нагоре. Вторият начин беше по-бърз, но искаше повече зидари. Беше възнамерявал да приложи него. Но сега премисли. Строенето просвет след просвет беше по-подходящо при намалена работна сила. Имаше и още едно предимство: всякакви промени, които въведеше в плана си предвид съпротивлението на вятъра, можеше да се изпитат на един или два просвета, преди да се приложат върху цялата сграда.

Тревожеха го и дългосрочните последствия от финансовата криза. Работата можеше да се забавя все повече с годините. Мрачно си представи как е остарял, посивял и изнемощял, без да е постигнал амбицията на живота си и най-накрая го погребват в манастирското гробище, в сянката на така и недовършената катедрала.

Когато удари обедната камбана, отиде до зидарския навес. Мъжете бяха насядали на ейл и сирене и той за първи път забеляза, че много от тях нямаха хляб. Помоли зидарите, които обикновено си ходеха по домовете за обед, да останат замалко.

— Приоратът е закъсал с парите — съобщи им Джак.

— Не знам манастир, който да не е закъсвал рано или късно — каза един от по-старите мъже.

Джак го погледна. Наричаха го Едуард Двуносия, защото имаше брадавица на лицето си, голяма почти колкото носа му. Беше добър каменоделец с остро око за извивките и Джак винаги го използваше за дялане на колони и плинтове.