Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

От време на време Джак го хващаше яд, че не му се разрешава да се ожени за Алиена. Лежеше буден, слушаше хъркането на Марта в другата стая и си мислеше: „на двайсет и осем години съм — защо спя сам?“ На другия ден се държеше изнервено с приор Филип, отхвърляше всички предложения и искания на катедралния съвет като непрактични и прекалено скъпи все едно, че съществуваше само един начин да се строи катедрала и това бе неговият начин. След това Филип се държеше настрана от него за няколко дни, докато бурята отмине.

Алиена също не беше щастлива и си го изкарваше на Джак. Ставаше нетърпелива и невъздържана, критикуваше всичко, което правеше той, слагаше децата да си легнат веднага щом той влезеше, казваше, че не е гладна, щом седнеше да се храни. След ден-два такова поведение се разплакваше и казваше, че съжалява, и отново ставаха щастливи до следващия път, когато напрежението й дойдеше твърде много.

Джак си сипа малко яхния в купата и започна да се храни.

— Представяте ли си кой дойде на строежа тази сутрин? — подхвърли той. — Алфред.

Марта изпусна капака на котлето и той издрънча на пръстения под. Джак я погледна и видя страха, изписал се на лицето й. Обърна се към Алиена и видя, че е пребледняла.

— Какво търси той в Кингсбридж? — попита тя.

— Работа търси. Гладът е разорил търговците в Шайринг, предполагам, и не строят каменни къщи като някога. Освободил си е екипа и не може да си намери работа.

— Надявам се, че си го изхвърлил като куче — каза Алиена.

— Каза, че трябва да му дам работа заради Том — отвърна Джак изнервено. Не беше очаквал толкова силна реакция от двете. — В края на краищата всичко го дължа на Том.

— Кравешки говна — изруга Алиена, а Джак си помисли: „това трябва да го е чула от майка ми“.

— Все едно, наех го.

— Джак! — изкрещя Алиена. — Как си могъл? Не можеш да му позволиш да се върне в Кингсбридж. Онзи дявол!

Сали се разплака. Томи зяпна майка си ококорен.

— Алфред не е дявол — каза Джак. — Гладен е и е обеднял. Спасих го заради паметта на баща му.

— Нямаше да го съжалиш, ако те беше принудил да спиш на пода до леглото му като куче девет месеца.

— Правил ми е по-лоши неща — питай Марта.

— И на мен — каза Марта.

— Просто реших, че като го виждам така, това е достатъчно отмъщение за мен.

— Е, за мен не е! — избухна Алиена. — За Бога, ти си един проклет глупак, Джак Джаксън. Понякога съм благодарна на Бога, че не съм омъжена за теб.

Това го нарани. Джак извърна очи. Знаеше, че не го мисли сериозно, но бе достатъчно лошо, че го казва, макар и от яд. Вдигна лъжицата си и започна да яде. Беше трудно да преглъща.

Алиена потупа Сали по главичката, пъхна й парче морков в устата и тя спря да плаче.

Джак погледна Томи, който все още беше зяпнал в Алиена с уплашено лице.

— Яж, Томи. Вкусно е.

Довършиха обяда си в мълчание.

През пролетта в годината, когато трансептите се довършиха, приор Филип направи обиколка на манастирските имоти на юг. След три лоши години му трябваше добра реколта и искаше да провери в какво състояние са стопанствата.

Взе със себе си Джонатан. Манастирският сирак вече беше висок, непохватен и умен шестнайсетгодишен младок. Също като Филип на неговите години, като че ли изобщо не го гризеше съмнение какво иска да прави с живота си: беше изпълнил послушничеството си, положил бе клетвите си и вече беше брат Джонатан. Също като Филип го интересуваше повече материалната страна на Божията служба и работеше като помощник на Кътбърт Белоглавия, застаряващия иконом. Филип се гордееше с момчето: беше предан, трудолюбив и обичан от всички.

Придружаваше ги Ричард, братът на Алиена. Ричард най-сетне бе намерил мястото си в Кингсбридж. След като построиха градската стена, Филип беше предложил на енорийското настоятелство да назначат Ричард за началник на стражата и да отговаря за сигурността на града. Той организираше нощната стража и поддръжката и ремонта на крепостните стени, а на пазарни дни и свети празници имаше властта да арестува пакостници и пияници. Тези задачи, оказали се жизненоважни, след като селото бе израснало в градче, бяха все неща, които един монах не можеше да прави. Така енорийското настоятелство, което Филип в началото бе приел като заплаха за властта му, в края на краищата се оказа полезно. И Ричард бе щастлив. Беше на около трийсет години вече, но деятелният живот го поддържаше млад.

Филип съжаляваше, че и животът на сестрата на Ричард не беше се уредил така добре. Ако имаше човек, чийто живот Църквата бе провалила, то това беше Алиена. Джак беше мъжът, когото тя обичаше и бе баща на децата й, но Църквата настояваше, че е женена за Алфред, въпреки че изобщо не бе имала плътско сношение с него. И не можеше да получи разтрогване заради злата воля на епископа. Беше срамно и Филип се чувстваше виновен, макар вината да не беше негова.