Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Заради Том. Изведнъж го жегна гузна съвест. По свой начин Том се бе опитвал да бъде добър пастрок. Не беше особено мил или разбиращ, но се беше отнасял с децата си също като с Джак и бе търпелив и щедър, докато предаваше знанието и уменията си. Също така бе направил майка му щастлива. „И в края на краищата“, помисли си Джак, „ето ме сега, преуспяващ майстор строител, на път да постигна амбицията си да построя най-красивата катедрала на света, и ето го Алфред, беден, гладен и останал без работа. Не е ли това достатъчно отмъщение?“

„Не е“, отговори си.

После отстъпи.

— Добре. В памет на Том, нает си.

— Благодаря ти — отвърна Алфред. Изражението му беше неразгадаемо. — Веднага ли започвам?

Джак кимна.

— Полагаме основите в нефа. Просто се включвай.

Алфред подаде ръка. Джак се поколеба за миг, преди да я стисне. Хватката на Алфред бе силна както винаги.

Замина си. Джак остана загледан долу в чертежа си на плинта за кораба. Беше в реални размери, тъй че щом се довършеше, майстор дърводелец щеше да го вземе и да направи дървена мостра направо от чертежа. Моделът след това щеше да се използва от строителите, за да разчертаят камъка за дялане.

Беше ли взел правилното решение? Спомни си, че сводът на Алфред се беше срутил. Само че нямаше да го използва за трудна работа като засводяване или арки: за него бяха правите стени и подове.

Докато Джак все още размишляваше, камбаната би за обяд. Остави чертожния си инструмент с наострена тел и слезе по витото стълбище до наземното ниво.

Женените строители отидоха да обядват по домовете си, а неженените останаха в зидарската ложа. На някои строителни обекти се осигуряваше обяд, за да се избегне закъсняването, следобедното кръшкане от работа и пиянството, но монашеската храна бе спартанска и повечето строители предпочитаха да си носят сами. Джак живееше в старата къща на Том Строителя с Марта, доведената му сестра, която изпълняваше ролята на негова домакиня. Марта също тъй се грижеше за Томи и второто дете на Джак, момиче на име Сали, докато Алиена бе заета с работа. Марта обикновено готвеше обяда за Джак и децата, а Алиена понякога идваше при тях.

Напусна манастирския двор и забърза към дома. По пътя нещо му хрумна. Щеше ли Алфред да поиска да се върне в къщата с Марта? Беше му родна сестра, в края на краищата. Не беше помислил за това, когато го прие на работа.

Страхът беше глупав, реши той след малко. Времето, когато Алфред можеше да го тормози, отдавна бе минало. Той беше майсторът строител на катедралата на Кингсбридж и кажеше ли, че Алфред не може да се премести в къщата, нямаше да се премести.

Почти очакваше да го завари на масата и изпита облекчение, като не го видя. Алиена гледаше децата докато се хранеха, а Марта бъркаше котлето над огнището. Устата му овлажня от миризмата на агнешка яхния.

Целуна Алиена по челото. Тя вече бе на трийсет и три години, но изглеждаше като преди десет: косата й все още беше водопад от тъмнокафяви къдрици и имаше същата сочна уста и чудесни тъмни очи. Само когато се съблечеше й личеше въздействието на времето и двете раждания: великолепните й едри гърди малко се бяха смъкнали, бедрата й бяха по-широки, а коремът й така и не стана отново гладък и плосък като преди.

Джак загледа с обич двете деца, които му беше родила: деветгодишния Томи, здраво момче с огнена коса, едър за годините си, който нагъваше агнешката яхния все едно, че не беше ял от седмица и Сали, седемгодишна, с тъмни къдрици като на майка си, която се усмихваше щастливо и показваше дупката между предните си зъби също като Марта, когато Джак за първи път я видя преди седемнайсет години. Томи всяка сутрин ходеше на училище в приората, за да се учи на четмо и писмо, но монасите не взимаха момичета, тъй че Алиена учеше Сали.

Седна до тях, а Марта свали котлето от огъня и го сложи на масата. Марта беше странно момиче. Беше прехвърлила двайсет години, но не проявяваше интерес към женитба. От край време се беше привързала към Джак и като че ли бе напълно доволна да му е домакиня.

Джак беше главата на най-странното домакинство в графството, несъмнено. С Алиена бяха двамата най-изтъкнати граждани на градчето: той — майсторът строител на катедралата, а тя — най-големият производител на плат извън Уинчестър. Всички ги приемаха като мъж и жена, но при все това им бе забранено да прекарват нощите заедно, тъй че живееха в отделни къщи — Алиена с брат си, а Джак — със заварената си сестра. Всеки неделен следобед и на всеки празник двамата изчезваха и всеки в града знаеше какво правят, освен приор Филип, разбира се. Междувременно майката на Джак живееше в една пещера в гората, понеже я смятаха за вещица.