Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Задачата на Джак бе много усложнена от религиозното значение на различните числа. Приор Филип предвиждаше да препосвети църквата на Дева Мария, тъй като Плачещата Мадона правеше повече чудеса от гробницата на Свети Адолфус. Поради това искаха Джак да използва числата девет и седем, тъй като бяха числата на Богородица. Беше планирал нефа с девет просвета, а новия канцел, който щеше да се построи след като се приключеше всичко останало, със седем. Свързаните слепи аркади в страничните крила щяха да имат по седем арки на просвет, а западната фасада щеше да има девет стреловидни прозореца. Джак нямаше мнение за теологичното значение на числата, но инстинктивно чувстваше, че ако същите числа се прилагат систематично, то това щеше да подсили хармонията на цялостната сграда.

Преди да е успял да довърши чертежа на плинта, прекъсна го майсторът покривчия. Беше се натъкнал на проблем и искаше Джак да му го разреши.

Джак го последва нагоре по стълбището, подмина клерестория и се озова в подпокривното пространство. Минаха през кръглите куполи над оребрения свод. Върху тях покривчиите разгъваха големи листове ламарина и ги ковяха за гредите, отдолу нагоре така, че по-горните листове да застъпват по-долните и да не пропускат дъжд.

Видя веднага проблема. Беше поставил декоративен връх в края на пролуката между два коси покрива, но изработката бе поверил на един майстор зидар, а зидарят не беше предвидил откъде да се оттича дъждовната вода под върха. Зидарят трябваше да го преправи. Джак каза на старшия покривчия да предаде нареждането му и се върна при чертожния си под.

Изненада се, като завари Алфред да го чака там.

Не беше разговарял с Алфред от десет години. Мяркал го беше от време на време отдалече, в Шайринг или Уинчестър. Алиена съвсем не беше го виждала от девет години, въпреки че все още бяха женени според Църквата. Марта гостуваше в къщата му в Шайринг веднъж годишно. Връщаше се винаги с едно и също съобщение: процъфтявал, строял къщи за богатите граждани на Шайринг. Живеел сам. Бил си същият.

Но сега Алфред не изглеждаше никак процъфтяващ. На Джак му се виждаше по-скоро уморен и съкрушен. Помнеше го едър и силен, но сега изглеждаше измършавял: лицето му беше изтъняло, а месестата някога ръка, с която избутваше кичура коса от очите си, бе костелива.

— Здравей, Джак — посрещна го той.

Изражението му беше нападателно, а гласът угоднически — неприятна смесица.

— Здравей, Алфред — отвърна Джак предпазливо. — Последния път, когато те видях, носеше копринена туника и беше надебелял.

— Преди три години беше. Преди първата лоша жътва.

— Вярно. — Три лоши жътви по ред бяха причинили глад. Крепостници бяха измрели от глад, много селяни арендатори бяха обеднели и заможните граждани на Шайринг сигурно не можеха вече да си позволят разкошни нови каменни къщи. Алфред усещаше оскъдицата. — Какво те води в Кингсбридж след толкова време?

— Чух за твоите трансепти и дойдох да видя. — Тонът му издаваше възхищение, изказано с голяма неохота. — Къде се научи да строиш така?

— Париж — отвърна Джак кратко. Не искаше да обсъжда този период от живота си с Алфред, виновника за изгнанието му.

— Е. — Алфред издаваше неудобство. После каза, с малко насилено безразличие: — Бих се радвал да поработя тук, просто за да прихвана някои от тия нови трикове.

Джак се изуми. Алфред наистина ли имаше наглостта да го моли за работа? Каза си, че печели време.

— Ами екипа ти?

— Вече съм сам — отвърна Алфред, със същото привидно безразличие. — Нямаше достатъчно работа за екип.

— Все едно, не наемаме — отвърна му Джак също толкова безразлично. — Съставът ни е попълнен изцяло.

— Но един добър зидар никога не е излишен, нали?

Джак долови умолителна нотка и разбра, че Алфред е закъсал сериозно. Реши да бъде откровен.

— След живота, който имахме, Алфред, аз съм последният човек, към когото би трябвало да се обърнеш за помощ.

— Последният си — отвърна Алфред искрено. — Опитах навсякъде. Никой не наема. Заради глада е.

Джак превъртя в ума си всички онези пъти, в които Алфред се беше държал зле с него, беше го мъчил и го беше бил. Той го беше принудил да иде в манастира и той след това го бе принудил да остави дом и семейство. Нямаше никакво основание да му помага: всъщност имаше всички основания да злорадства за нещастието на Алфред.

— Не бих те взел, дори да ни трябваха хора, Алфред.

— Мислех си, че би могъл — отвърна Алфред с упорита настойчивост. — В края на краищата баща ми те научи на всичко, което знаеш. Заради него сега си майстор строител. Няма ли да ме вземеш заради него?