Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Ще поемем този риск. Ще започна да произвеждам плат, като преди. Купих отново непродадената вълна на Филип и ще организирам хора в града да я предат и тъкат. След това ще го тепам в тепавичарницата.

— Как плати на Филип? — попита Джак изненадан.

— Не съм още. Ще му платя с топове плат, като се направи.

Джак кимна. Каза с горчивина:

— Съгласил се е на това, за да останеш тук и за да остана и аз.

Алиена кимна.

— Но все пак ще получи евтин плат за това.

— Проклетият Филип. Винаги получава каквото иска.

Алиена разбра, че е спечелила. Целуна го.

— Обичам те.

Той отвърна на целувката й, ръцете му пробягаха по тялото й, заопипваха жадно тайните й места. После се спря и промълви:

— Но аз искам да бъда с теб всяка нощ, не само в неделите.

Целуна го по ухото.

— Някой ден. Обещавам ти.

Той се премести зад нея, притегли я към себе си така, че краката му бяха под нея. Тя разтвори бедра и леко се отпусна на скута му. Галеше пълните й гърди и защипа леко с пръсти зърната й. Най-сетне проникна в нея и тя потръпна от наслада.

Любеха се бавно и нежно в прохладното езеро, с ромона на водопада в ушите им. Джак я обгърна и вещите му ръце я докоснаха между краката, натискаха и галеха, докато се движеше. Никога не бяха правили това преди, не бяха правили любов така, за да може в същото време да я гали по най-чувствителните места. Беше много по-различно, по-остро и напрегнато удоволствие, както острата жегваща болка е по-различна от притъпената. Но може би бе, защото се чувстваше толкова тъжна. След малко се остави на усещането и то се усили толкова бързо, че върховният миг я изненада, почти я уплаши и спазмите я разтърсиха толкова силно, че изкрещя.

Остана в нея твърд, незадоволен, докато тя си поемаше дъх. Беше застинал, вече не забиваше, но тя разбра, че не е стигнал до края. След малко отново раздвижи бедра, за да го окуражи, но той не реагира. Извърна глава и го целуна през рамо. Водата на лицето му бе топла. Джак плачеше.

След седем години Джак бе довършил трансептите — двете напречни страни на кръстообразния храм — и бяха се получили точно така, както се беше надявал. Беше доразвил идеите от Сен Дени и бе направил всичко по-високо и по-тясно — прозорците, арките и самия свод. Тънките стволове на колоните се издигаха изящно през галерията и се превръщаха в ребра на свода, извиваха се, за да се съберат в средата на тавана, а островърхите прозорци заливаха вътрешността със светлина. Корнизите бяха нежни и деликатни, а резбованата каменна украса — пищна разлистена гора.

А в клерестория имаше пукнатини.

Стоеше във високия коридор на клерестория, загледан над бездната на северния трансепт, замислен унило в светлата пролетна утрин. Беше стъписан и объркан. Според преценката на всички зидари структурата беше здрава. Но една пукнатина издаваше слабост. Неговият свод бе по-висок от всеки друг, който бе виждал някога, но не чак толкова много. Не бе допуснал грешката на Алфред да слага каменен свод на сграда, която не е строена да понесе тежестта и бе планирал внимателно стените. И все пак в клерестория се бяха появили пукнатини, почти на същите места, където Алфред се бе провалил. Алфред беше сбъркал в изчисленията, но Джак беше сигурен, че не е направил същата грешка. Някакъв нов фактор влияеше на сградата му и Джак не знаеше какъв е.

Не беше опасно в краткосрочен план. Пукнатините бяха запълнени с хоросан и не бяха се появили отново. Сградата беше безопасна. Но беше слаба. А за Джак слабостта я разваляше. Искаше храмът му да изтрае до Съдния ден.

Излезе от коридора и слезе по витото стълбище на куличката до галерията, където бе направил чертожния си под в ъгъла с добра светлина от един от прозорците в северния притвор. Започна да рисува плинта на колона за нефа. Нарисува ромб, след това квадрат в ромба и кръг в квадрата. Главните стволове на колоната щяха да изникват от четирите върха на ромба и да се издигат по колоната, като след това се разклонят на север, юг, изток и запад, за да се превърнат в арки или ребра. Допълнителни стволове, изникващи от ъглите на квадрата, щяха да се извисят и да се превърнат в ребра на таванския свод, минавайки диагонално през свода на нефа от едната страна и свода на крилото — от другата. Кръгът в средата представляваше ядрото на колоната.

Всичко, което планираше Джак, се основаваше на прости геометрични форми и някои не толкова прости пропорции, като съотношението на квадратния корен на две към квадратния корен на три. Беше се научил да пресмята квадратни корени в Толедо, но повечето зидари не можеха да ги смятат и вместо тях използваха прости геометрични конструкции. Знаеха, че ако около четирите ъгъла на квадрат се начертае кръг, то диаметърът на кръга е по-голям от страната на квадрата в съотношение на квадратния корен на две към едно. Това съотношение, корена на две към едно, беше най-древната зидарска формула, защото в проста сграда това бе съотношението на външната към вътрешната ширина и следователно даваше дебелината на стената.