Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Панаирът на вълната в Шайринг беше по-голям и по-добър от всякога. Площадът пред енорийската църква, където провеждаха пазарите, екзекуциите, както и ежегодния панаир, беше претъпкан от щандове и хора. Вълната бе главната стока, но имаше изложено за продан от всичко, което можеше да се купи и продаде в Англия: лъскави нови мечове, красиво резбовани седла, тлъсти прасенца, червени ботуши, кейк с джинджифил и сламени шапки. Докато Уилям крачеше из площада с епископ Уейлрън, пресмяташе на ум, че пазарът щеше да му донесе повече пари от всякога. Но това не го радваше.

Още се чувстваше ужасно унизен след поражението си при Кингсбридж. Очаквал бе, че ще нахлуе без никаква съпротива и ще запали града, но бе загубил хора и коне, и го бяха отблъснали, без да постигне нищо. Най-много го вбесяваше това, че строежът на стената бе организиран, както разбра, от Джак Джаксън, любовника на Алиена — същия, когото бе искал да убие.

Не беше успял да убие Джак, но все още бе решен да си отмъсти.

Уейлрън явно също мислеше за Кингсбридж.

— Още не знам как успяха да построят стената толкова бързо — рече той.

— Вероятно не беше кой знае каква стена — отвърна Уилям.

Уейлрън кимна.

— Но съм сигурен, че приор Филип вече я укрепва. На негово място бих я направил по-здрава и по-висока, бих вдигнал барбикан и назначил нощна стража. Край с набезите ти срещу Кингсбридж.

Уилям беше съгласен, но все пак възрази.

— Мога да го подложа на обсада.

— Това ще е съвсем друго. Кралят може да си затвори очите за един бърз набег. Продължителна обсада, през която гражданите могат да известят краля и да го помолят за защита… Може да се окаже неудобно.

— Стивън няма да тръгне срещу мен — настоя Уилям. — Трябвам му.

Спореше, но не убедено. Смяташе в крайна сметка да отстъпи пред логиката на епископа. Но не искаше да е толкова лесно за Уейлрън, за да се почувства малко задължен към него. Тогава Уилям щеше да поднесе молбата си, която толкова глождеше ума му.

От тълпата към тях пристъпи мършава грозна жена, която буташе пред себе си хубаво около тринайсетгодишно момиче, сигурно дъщеря й. Майката смъкна горницата на тънката рокля на дъщеря си, за да покаже малките й недозрели гърди.

— Шейсет пенса — изсъска дъртата.

Уилям усети възбуда в слабините си, но поклати глава за отказ и я подмина.

Детето-курве му напомни за Алиена. Беше още почти дете, когато я изнасили. Случило се бе преди близо десет години, но още не можеше да я забрави. Може би никога вече нямаше да я има. Но все още можеше да попречи на някой друг да я има.

Уейлрън изглеждаше умислен. Като че ли изобщо не гледаше къде върви, но хората се присвиваха встрани от пътя им все едно, че ги беше страх да се докоснат до черното му расо. След малко проговори:

— Чу ли, че кралят е взел Фарингдън?

— Бях там.

Беше най-решителната победа от цялата дълга гражданска война. Стивън беше пленил стотици рицари и много въоръжение, и беше изтласкал Робърт от Глостър чак в западния край на страната. Победата бе толкова критична, че Ранулф от Честър, стар противник на Стивън на север, беше положил оръжие и се беше заклел във васална вярност на краля.

— Сега, след като Стивън така добре се е подсигурил, няма да търпи бароните му да водят частните си войни.

— Може би — отвърна Уилям.

Зачуди се дали сега бе моментът да се съгласи с Уейлрън и да постави молбата си. Но беше притеснен. С нея щеше да разкрие отчасти душата си, а мразеше да го прави пред толкова безскрупулен човек като епископа.

— Налага се да оставиш Кингсбридж на мира, поне за известно време — продължи Уейлрън. — Имаш си панаира на вълната. Все още си имаш неделния пазар, макар и да е по-слаб от преди. Имаш си търговията с вълна. И имаш най-плодородната земя в графството, пряко под твой контрол или работена от арендаторите ти. Моето положение също е по-добро от преди. Сложих владенията си в ред, повиших доходите. Построих замъка си. Става все по-малко нужно да се воюва с приор Филип — в същото време, когато става и политически опасно.

По целия пазар хора приготвяха и продаваха храна, и въздухът бе изпълнен с миризми: супа с люти подправки, пресен хляб, сладкиши, варен бут, пържен бекон, ябълков пай. На Уилям му призля.

— Да идем в замъка — предложи той.

Двамата напуснаха пазарния площад и се заизкачваха по хълма. Шерифът щеше да им поднесе обяд. При портата на замъка Уилям се спря.

— Може би сте прав за Кингсбридж.