Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Само че тя беше още по-изнервена. Освен това полагаше отчаяни усилия да му се хареса. Говореше възбудено за своя дом и семейство, за конете и кучетата си, за роднини и приятели. Той седеше мълчаливо, гледаше лицето й и си представяше как щеше да изглежда гола.

Епископ Уейлрън ги венча в параклиса в Ърлскасъл, а след това имаше голямо празненство, което продължи целия ден. По обичай всички важни особи в графството трябваше да бъдат поканени и Уилям щеше да се изложи ужасно, ако не предложеше щедро пиршество. Изпекоха цели три вола и дузини овце и прасета в двора на замъка, а гостите пресушиха избите на замъка с бира, сайдер и вино. Майка му седеше в челото на празничната трапеза с триумфално изражение на обезобразеното си лице. Епископ Уейлрън намираше вулгарните празненства за противни донякъде и напусна, когато чичото на булката започна да ръси мръсни шеги за младоженците.

Младоженецът и невястата се оттеглиха в спалнята си на стъмване, като оставиха гостите да продължат пиршеството си. Уилям беше ходил на достатъчно сватби и знаеше какво се върти в главите на по-младите гости, за това остави Уолтър извън стаята и залости вратата, за да не го прекъсват.

Елизабет смъкна туниката и обувките си и остана по ленена долна риза.

— Не знам какво да правя — призна чистосърдечно. — Ще трябва да ми покажеш.

Не беше точно както Уилям си го беше представял. Отиде до нея. Тя вдигна лицето си и той я целуна по меките устни. Целувката някак си не успя да го възпламени. Каза й:

— Свали си ризата и легни на леглото.

Тя издърпа ризата над главата си. Беше доста пълна. Големите й гърди имаха малки вдлъбнати зърна. Светлокафяв мъх покриваше триъгълника между краката й. Отиде послушно до леглото и легна на гръб.

Уилям изрита ботушите си. Седна на леглото до нея и стисна гърдите й. Кожата й беше мека. Това сладко, кротко, усмихващо се момиченце нямаше нищо общо с онази представа, от която му беше пресъхнало гърлото, за жена обладана от страст, която стене и се поти под него. Почувства се измамен.

Сложи ръката си между бедрата й и тя веднага разтвори краката си. Пъхна пръста си в нея. Тя изохка от болка, но бързо каза:

— Всичко е наред, нямам нищо против.

За миг се зачуди дали не го правеше по най-неподходящия начин. Представи си друга сцена, в която двамата лежат един до друг, докосват се, говорят и бавно се опознават. Само че желанието най-после се беше събудило в него, когато тя изохка болезнено, затова избута съмненията си настрана и я прониза с пръст по-грубо. Гледаше лицето й, докато се бореше да понесе болката мълчаливо.

После се качи на леглото и коленичи между краката й. Още не беше се възбудил напълно. Започна да се търка, за да се вдърви членът му, но нямаше голям ефект. Сигурен беше, че проклетата й усмивка го правеше импотентен. Пъхна два пръста в нея и тя леко изпищя от болка. Така беше по-добре. После тъпата кучка пак започна да се усмихва. Разбра, че трябва да изтрие усмивката от лицето й. Зашлеви я силно. Тя извика и от устната й потече кръв. Така вече биваше.

Удари я отново.

Тя заплака.

След това всичко беше наред.

Следващата неделя се падаше Петдесетница и в катедралата щеше да се стече огромно множество. Епископ Уейлрън щеше да проведе службата. Щеше да има дори повече хора от обикновено, защото всички горяха от желание да видят новите трансепти, довършени наскоро. Според мълвата бяха изумителни. Уилям се канеше на тази служба да покаже младата си съпруга на простолюдието на графството. Не беше ходил до Кингсбридж откакто построиха стената, но Филип не можеше да го спре да отиде на църква.

Два дни преди Петдесетница майка му умря.

Беше на около шейсет години. Стана съвсем внезапно. Почувства се уморена след обяда в петък и си легна рано. Слугинята й събуди Уилям малко преди разсъмване, за да му каже, че майка му е зле. Стана от леглото си и се дотътри сънен до стаята й, като се търкаше по лицето. Завари я ужасно запъхтяна, без да може да проговори и с изпълнени с ужас очи.

Уилям се уплаши от силното й разтреперано пъшкане и зяпналите очи. Тя не откъсваше погледа си от него все едно, че очакваше да направи нещо. Толкова се уплаши, че реши да напусне стаята и се обърна. Тогава видя слугинята, застанала до вратата и се засрами от уплахата си. Принуди се да погледне майка си отново. Лицето й като че ли непрекъснато се променяше на колебливата светлина на единствената свещ. Хрипливият й накъсан дъх ставаше все по-силен и по-силен, докато накрая изпълни главата му. Не можеше да проумее защо не е събудил целия замък. Притисна ръце на ушите си, за да заглуши шума, но продължаваше да го чува. Все едно, че му викаше, както правеше докато беше момче, влудяващото гневно гълчене, и лицето й също изглеждаше ядосано, устата отворена широко, очите зяпнали, косата разчорлена. Убеждението, че иска нещо от него се усилваше и той започна да се чувства все по-малък и по-малък, докато го обзе сляп ужас, какъвто не бе изпитвал от дете, ужас, който идваше от разбирането, че единствения човек, когото обича, е едно побесняло чудовище. Винаги беше така в онези години: казваше му да дойде при нея или да се махне, или да се качи на понито си, или да слезе, и той все реагираше мудно, тъй че тя започваше да крещи; и тогава го обземаше такъв страх, че не можеше да разбере какво иска от него; и тогава идваше истеричният бяс, и тя започваше да крещи все по-силно и по-силно, и той ставаше сляп, глух и ням от ужас.