Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Джак затаи дъх.

— Не е въпрос само на безопасност — отвърна Алиена след кратко мълчание. — Филип, ти си посветил целия си живот на този приорат. Джак, катедралата е твоята мечта. Ако избягаме, губите всичко, заради което сте живели. Колкото до мен… Е, аз си имам лична причина да искам да видя силата на Уилям Хамли прекършена. Казвам да останем.

— Добре — заяви Филип. — Тогава ще строим стена.

Щом падна нощта, Джак, Ричард и Филип обиколиха границите на градчето с фенери, за да решат откъде трябва да мине стената. Кингсбридж бе построен на нисък хълм, а реката криволичеше от двете му страни. Речният бряг бе твърде податлив, за да издържи каменна стена без здрави основи, затова Джак предложи тук дървена ограда. Ричард се оказа напълно доволен от това. Врагът не можеше да нападне оградата, освен откъм реката, което бе почти невъзможно.

От другите две страни някои участъци от стената щяха да са просто земни насипи с ров. Ричард заяви, че това ще е ефикасно там, където теренът се издига стръмно и врагът е принуден да щурмува нагоре. Но там, където теренът бе равен, щеше да е нужна каменна стена.

След това Джак отиде в селото, за да събере строителите си, като ги изкара от домовете им — направо от леглата им в някои случаи — и от пивницата. Обясни им за заплахата и как градът щеше да се справи с нея. След това обиколи с тях по границите и възложи на всекиго по един участък от стената: дървено заграждение за дърводелците, каменен зид за зидарите и насипи за чираците и работниците. Помоли всеки да маркира участъка си с колове и канап, преди да си легне и да обмисли, преди да заспи, как да го изгради. Скоро обиколката на града бе очертана с накъсана линия от мигащи светлини, докато майсторите поставяха маркировката си на светлината на фенерите. Ковачът разпали огъня си и се залови да прави лизгари в остатъка от нощта. Необичайното нощно оживление разстрои дрямката на повечето граждани и майсторите хабяха много време в обяснения какво правят на разбудилите си и сънени любопитни. Само монасите, които си бяха легнали на свечеряване, спяха в блажено неведение.

Но посред нощ, когато майсторите довършваха приготовленията си и повечето граждани се бяха прибрали — макар и само за да обсъждат новината шепнешком под топлите завивки — монасите бяха събудени. Службите им бяха прекъснати и им дадоха хляб и ейл, докато Филип им обясни накратко положението. Братята щяха да са утрешните организатори на работата. Разделиха ги на екипи, по един за всеки строител. Щяха да получават заповеди от него и да надзирават копаенето, вдигането, превозването и пренасянето. Главната им задача, натърти Филип, бе да се грижат строителите непрекъснато да получават нужните материали: камъни и хоросан, дърво и сечива.

Докато Филип говореше, Джак се чудеше какво ли прави Уилям Хамли сега. Ърлскасъл бе на един ден усилена езда от Кингсбридж, но Уилям нямаше да се опита да го вземе за ден, защото войската му щеше да пристигне изтощена. Щяха да тръгнат тази сутрин на разсъмване. Нямаше да яздят всички заедно, а щяха да се разделят и да прикриват оръжията и бронята си по пътя, за да не вдигнат тревога. Щяха да се съберат дискретно следобеда, някъде на час-два път от Кингсбридж, вероятно в имението на някой от по-големите арендатори на графа. Вечерта щяха да пият бира, да точат оръжията си и да си разказват грозни истории за предишни триумфи: изклани млади мъже; старци, стъпкани под конските копита; изнасилени момичета и обезчестени жени; обезглавени деца и бебета, набучени на върховете на мечовете, докато майките им пищят от ужас. После щяха да нападнат на заранта на следващия ден. Джак потръпна от страх. „Но този път ще ги спрем“, каза си. Все пак беше уплашен.

Всяка група монаси определи свой участък на стената и свой източник на суров материал. После, когато хоризонтът на изток започна леко да изсветлява преди разсъмване, се заеха да обиколят поверените им квартали. Тропаха по вратите и будеха обитателите, докато манастирската камбана ехтеше тревожно.

По изгрев-слънце работата вече бе в разгара си. По-младите мъже и жени вършеха черната работа, докато по-старите разнасяха храна и пиене, а децата шетаха и разнасяха съобщения. Джак непрекъснато обикаляше строежа и следеше напредъка с тревога. Каза на един, който бъркаше хоросан, да слага по-малко вар, за да стегне по-бързо. Видя, че един дърводелец кове ограда с пилоните за скелето и нареди на носачите му да взимат дърва от друг куп. Гледаше отделните участъци да се свързват добре. И се шегуваше, усмихваше се и непрекъснато окуражаваше хората.