Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Филип клатеше глава.

— Монасите не се бият — отрони той тъжно. — А не мога да моля гражданите да си дадат живота, след като аз не съм готов да рискувам своя.

— Не разчитай и на моите зидари да се бият — каза Джак. — Не им влиза в работата.

Филип погледна Ричард, който най-много разбираше от военно дело между тях.

— Има ли някакъв начин да можем да защитим града без открита битка?

— Не и без градски стени. Нищо не можем да поставим пред враговете, освен телата си.

— Градски стени — отрони Джак замислено.

— Бихме могли да предизвикаме Уилям да се реши спорът с единичен двубой — бой между поборници — добави Ричард. — Но не вярвам да се съгласи.

— Градски стени ще свършат ли работа? — попита Джак.

Ричард отвърна раздразнено:

— В друг момент биха могли да ни спасят, но не сега. Не можем да построим градски стени за една нощ.

— Дали?

— Разбира се, че не, не бъди…

— Ричард, замълчи — прекъсна го Филип. Погледна обнадеждено Джак. — Какво имаш предвид?

— Една стена не е толкова трудно да се построи — отрони Джак.

— Продължавай.

Умът на Джак закръжи бързо. Заговори и другите го заслушаха със затаен дъх.

— Няма арки, няма сводове, няма прозорци, нито покрив… Една стена може да се построи за една нощ, ако разполагаме с хората и материала.

— От какво да я построим? — попита Филип.

— Погледнете наоколо — отвърна Джак. — Има дялани каменни блокове за основите. Има греди, струпани по-високо от къща. В гробището има куп отломки от срутването. Долу край реката има още един огромен куп камъни от кариерата. Материали има достатъчно.

— А градът е пълен със строители — рече Филип.

Джак кимна.

— Монасите могат да поемат организирането. Строителите могат да вършат опитната работа. А за работници ще разполагаме с цялото население на града. — Разсъждаваше бързо. — Стената ще трябва да мине по отсамния бряг на реката. Ще разглобим моста. После ще трябва да прекараме стената по хълма покрай бедняшкия квартал, за да се свърже с източната стена на приората… на север… и надолу по хълма отново до речния бряг. Не знам дали ще има достатъчно камък за това.

— Не е нужно да е камък, за да е ефикасно — включи се и Ричард. — Прост ров със земен насип от калта, получена от изкопаването му, ще свърши работата, особено там, където врагът атакува нагоре по склона.

— Все пак камък е по-добре — настоя Джак.

— По-добре е, но не в това е същественото. Предназначението на стената е да принуди врагът да забави, докато е на открита позиция и да даде възможност на бранителя да го цели от защитената си позиция.

— Да го цели ли? — попита Алиена. — С какво?

— Камъни, врящо масло, стрели — в повечето къщи в града има по някой лък…

Алиена потръпна.

— Значи ще се въвлечем в бой все пак.

— Но не ръкопашно. Има голяма разлика.

Джак се почувства ужасно раздвоен. Най-безопасният ход вероятно беше всички да избягат в гората, с надеждата, че Уилям ще се задоволи с изгарянето на къщите. Но и тогава имаше риск ордата му да подгони бягащите граждани. Щеше ли опасността да е по-голяма, ако останеха тук, зад крепостна стена? Ако нещо се объркаше и Уилям с хората си успееше да пробие стената, касапницата щеше да е ужасна. Погледна Алиена и Томи и си помисли за детето, което растеше в утробата й.

— Има ли средно положение? Можем да евакуираме жените и децата, а мъжете да останат да бранят стените.

— Не, благодаря — отвърна му Алиена твърдо. — Това би било най-лошото. Така нито стени ще имаме, нито мъже, които да ни пазят.

Беше права, осъзна Джак. Градските стени щяха да са безполезни без хора, които да ги бранят, а жените и децата не можеше да бъдат пратени в гората без охрана — така Уилям можеше да остави града на мира и да избие жените.

— Джак, ти си строителят — каза Филип. — Можем ли да вдигнем стена за един ден?

— Никога не съм строил градска стена — отвърна той. — За чертаене на планове и дума не може да става, разбира се. Ще трябва да назначим майстори на всеки участък и да ги оставим те да преценяват. Хоросанът едва ли ще стегне до неделя сутринта. Ще бъде най-лошо построената стена в Англия. Но да, можем да го направим.

Филип се обърна към Ричард.

— Ти си виждал битки. Ако построим стена, можем ли да задържим Уилям?

— Определено — отвърна Ричард. — Той ще дойде подготвен за лек набег, не за обсада. Ако завари укрепен град тук, нищо не може да направи.

Накрая Филип погледна Алиена.

— Ти си от най-уязвимите хора, с дете, което трябва да опазиш. Какво мислиш? Да бягаме ли в гората с надеждата, че Уилям няма да ни подгони, или оставаме тук и строим стена, която да го спре?