Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Срутването е причинено от каменния свод на Алфред, който не беше в първоначалните планове. Стените не бяха достатъчно силни да го издържат. Предлагам да се върнем към плана на Том и да построим дървен таван.

Монасите замърмориха изненадано. Въпросът защо покривът се е срутил беше предмет на спорове. Андрю рече:

— Но Алфред подсили контрафорсите, за да поддържат допълнителната тежест.

Това озадачаваше и Джак, но смяташе, че е намерил отговора.

— Все пак не са били достатъчно силни, особено на върха. Ако огледате руините може да видите, че е поддал клерестория. На това ниво укрепването е било малко.

Това изглежда ги удовлетвори. Способността му да отговаря убедително като че ли повишаваше статута му на майстор строител.

В този момент Ремигий стана. Джак се беше чудил кога ще даде приноса си.

— Бих искал да прочета ред от Светото писание на братята си — заяви той доста театрално. Погледна към Филип и той кимна съгласен.

Ремигий отиде до аналоя и отвори огромната Библия. Джак го загледа. Тънката му уста помръдваше нервно и воднистосините му очи бяха леко изпъкнали, придавайки му израз на постоянно възмущение. Беше самото въплъщение на негодуванието. Преди години си беше повярвал, че е предопределен да бъде водач, но всъщност се бе оказал твърде слабохарактерен и вече бе обречен да изживее живота си в разочарование и да създава неприятности на по-добрите от него.

— „Изход“ — зачете той монотонно, докато обръщаше дебелите пергаментови страници. — Двадесета глава. Стих четиринадесети. — Джак се зачуди какво по дяволите предстои. Ремигий прочете: — Не прелюбодействай. — Затвори шумно книгата и се върна на мястото си.

С едва сдържано раздразнение Филип рече:

— Може би ще ни обясните, брат Ремигий, защо избрахте да прочетете този кратък стих посред обсъждането ни на строителните планове?

Ремигий посочи обвинително с пръст към Джак.

— Защото мъжът, който иска да бъде нашия майстор строител, живее в състояние на грях! — прогърмя гласът му.

Джак трудно можеше да повярва, че говори сериозно. Отвърна възмутено:

— Вярно е, че нашият съюз не е благословен от Църквата поради особени обстоятелства, но ще се венчаем веднага щом пожелаете.

— Не можете — заяви Ремигий тържествуващо. — Алиена вече е омъжена.

— Но този брак изобщо не е консумиран.

— Независимо от това, двойката е венчана в църква.

— Но ако не ми разрешите да се оженя за нея, как мога да избегна прелюбодейството? — възмути се Джак.

— Достатъчно! — Гласът бе на Филип. Джак го погледна. Изглеждаше разгневен. — Джак, живееш ли в грях с жената на своя брат?

Джак се стъписа.

— Не знаехте ли?

— Разбира се, че не знаех! — викна Филип. — Мислиш ли, че щях да го премълча, ако знаех?

Последва мълчание. Не беше обичайно за Филип да вика. Джак разбра, че е в сериозна беда. Прегрешението му беше формално, разбира се, но от монасите се очакваше да са стриктни за такива неща. За жалост това, че Филип не знаеше за съжителството му с Алиена, още повече влошаваше нещата. Дало беше възможност на Ремигий да изненада приора и да го постави в глупаво положение. Сега Филип трябваше да е твърд с него, за да докаже, че държи стриктно на морала.

— Но вие не можете да построите неподходяща църква, само за да ме накажете — промълви Джак отчаяно.

— Ще трябва да напуснеш жената — заяви Ремигий самодоволно.

— По дяволите, Ремигий, тя има дете от мен, на една годинка е!

Ремигий седна доволно на мястото си и повече не проговори.

— Джак, ако ще говориш така на катедралния съвет, ще трябва да напуснеш — скастри го Филип.

Джак разбираше, че трябва да се успокои, но не можа.

— Но това е нелепо! Казвате ми да изоставя жена си и детето ни! Това не е морал, а дребнавост.

Гневът на Филип се бе уталожил донякъде и Джак видя познатото пламъче на съчувствие в светлосините му очи.

— Джак, твоят подход към Божиите закони може да е прагматичен, но ние предпочитаме да сме строги — затова сме монаси. И не можем да те вземем за строител, докато живееш в състояние на прелюбодейство.

Джак си спомни ред от Писанието.

— Иисус рече: „Който е без грях между вас, нека първи да хвърли камък.“

А Филип отвърна:

— Да, но Иисус каза на прелюбодейката: „Върви и повече не греши.“ — Обърна се към Ремигий. — Разбирам, че ще оттеглиш възражението си, ако прелюбодейството бъде прекратено.

— Разбира се! — отвърна Ремигий.

Въпреки яда и отчаянието си Джак забеляза, че Филип бе надиграл ловко Ремигий. Беше превърнал прелюбодейството в съдбоносния въпрос, измествайки с това целия проблем около новия план. Но Джак не бе готов да се примири с това.