Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

На другия ден Джак се яви на катедралния съвет и представи плановете си. Чертежите бяха изправени на пейка до стената, а монасите се струпаха около тях и ги оглеждаха. Щом схванаха подробностите, започна приглушен спор, който бързо нарасна до глъч. Джак се обезкуражи: тонът на повечето беше неодобрителен, на границата на възмущението. Шумът се усили, когато започнаха да спорят помежду си, като някои нападаха плана, а други го защитаваха.

След малко Филип призова за ред и те се укротиха. Милий Касиера зададе предварително уговорения въпрос:

— Защо арките са островърхи?

— Това е нова техника, която прилагат във Франция — отвърна Джак. — Видях я в няколко църкви. Острата арка е по-здрава. Точно това ще ми позволи да построя църквата по-висока. Вероятно ще бъде най-високата църква в Англия.

Идеята им допадна, забеляза Джак.

Някой друг подхвърли:

— Прозорците са толкова големи.

— Не са нужни дебели стени — отвърна Джак. — Доказали са го във Франция. Това, което крепи сградата, са колоните, особено с оребреното засводяване. А въздействието на големите прозорци е изумително. В Сен Дени абатът е поставил цветно стъкло с рисунки на него. Църквата се превръща в място със слънчева светлина и въздух, вместо да тъне в сумрак и да потиска.

Няколко монаси закимаха одобрително. Може би не бяха толкова консервативни, колкото си мислеше.

Но след това заговори Андрю Сакриста.

— Преди две години ти беше послушник при нас. Беше наказан затова, че посегна на приора, но се измъкна от наказанието и избяга. Сега се връщаш при нас и искаш да ни кажеш как да си построим храма.

Преди Джак да е успял да отвори уста, един от по-младите монаси възрази:

— Това няма нищо общо! Обсъждаме плана, а не миналото на Джак!

Няколко монаси понечиха да заговорят едновременно, някои завикаха. Филип ги накара да замълчат и помоли Джак да отговори на въпроса.

Беше очаквал нещо такова и се беше подготвил.

— Направих поклонничество до Сантяго де Компостела като наказание за онзи грях, отец Андрю, и се надявам, че донасянето на Плачещата Мадона за вас би могло да изплати лошата ми простъпка — отвърна той кротко. — Не съм предопределен за монах, но се надявам, че мога да служа на Бога по друг начин — като негов строител.

Като че ли приеха това.

Само че Андрю не беше приключил.

— На каква възраст си? — запита той, макар със сигурност да знаеше отговора.

— Двайсет години.

— Твърде млад си, за да бъдеш майстор строител.

— Всеки тук ме познава. Живял съм тук още от момче. — „Откакто запалих старата ви църква“, помисли си Джак гузно. — Отслужих чирачеството си при първоначалния майстор строител. Виждали сте каменоделската ми работа. Докато бях послушник, работих с приор Филип и Том Строителя като секретар на строежа. Смирено моля братята да ме преценят според работата ми, а не според възрастта.

Беше поредната подготвена реч. Видя как един от монасите се ухили на думата „смирено“ и разбра, че може да е било малка грешка: всички знаеха, че каквито и други качества да имаше, смирението не бе сред тях.

Андрю бързо се възползва от недомислието му.

— Смирено ли? — каза той и лицето му започна да се изчервява от пресилено възмущение. — Не беше много смирено да обявиш на зидарите в Париж преди три месеца, че вече си назначен за майстор строител тук.

Възмутените монаси отново надигнаха врява. Джак простена вътрешно. Как по дяволите Андрю се беше докопал до тази клюка? Рейнълд и Едуард явно бяха проявили недискретност. Опита се да го омаловажи.

— Надявах се да привлека някои от онези майстори в Кингсбридж — отвърна той, след като шумът затихна. — Те ще са от полза, все едно кой ще бъде назначен за старши тук. Не мисля, че дързостта ми е навредила. — Опита подкупваща усмивка. — Но съжалявам, че не съм по-смирен. — Не се получи много добре.

Милий Касиера го измъкна от неприятното положение, като зададе друг предварително уговорен въпрос.

— Какво предлагаш да се направи със съществуващия канцел, част от който се срути?

— Огледах го много внимателно — отговори Джак. — Може да се ремонтира. Ако ме назначите днес за майстор строител, за година ще го направя отново годен за ползване. Нещо повече, можете да го използвате докато строя трансептите и нефа според новия план. Накрая, след като приключа, предлагам да се разгради канцела и да се построи нов, който да съответства на новата църква.

— Но как ще сме сигурни, че старият канцел няма да се срути отново? — попита Андрю.