Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Добре. — Джак разбра, че приорът е ядосан. Заговори сериозно. — Върши същата работа като една цветна рисунка на страница на Библията. Не е истината, а илюстрация. Моите боядисани в кафяво мъже от Дорсетшир драматизират истинския факт, че Плачещата Мадона идва от сарацинска земя.

Двамата свещеници и Алиена се бяха отделили от тълпата около Мадоната и дойдоха при Филип и Джак. Филип му заговори без да ги погледне:

— Човек не се плаши от рисунка на змия. Илюстрацията не е лъжа. Твоите сарацини не са илюстрации, а шарлатани.

— Събрахме много повече пари, след като взехме сарацините — отвърна Джак.

Филип погледна купчината пенита, изсипани на пода.

— Гражданите сигурно си мислят, че това стига за построяването на цяла катедрала. Според мен са около сто фунта. Знаеш, че няма да изплатят работата и за една година.

— Парите са като сарацините — каза Джак. — Символични са. Знаеш, че имаш парите да започнеш строителството.

Беше вярно. Нищо не можеше да спре Филип да строи. Мадоната бе точно онова нещо, което трябваше да съживи Кингсбридж. Щеше да привлича хора в града — поклонници и учени, както и любопитни. Щеше да вдъхне нов дух на гражданите. Щеше да се приеме като добра поличба. Филип беше чакал знак от Господа и ужасно му се искаше да е това. Но това никак не приличаше на знак Господен. Приличаше на лудория Джакова.

По-младият свещеник се намеси.

— Аз съм Рейнълд, а това е Едуард — работим за архиепископа на Кентърбъри. Той ни прати да придружим Плачещата Мадона.

— Щом имате благословията на архиепископа, защо трябваше Мадоната да бъде припознавана с този панаир със сарацините?

Едуард леко се изчерви от срам. Рейнълд отвърна:

— Идеята беше на Джак, но признавам, че не видях нищо грешно в нея. Ти, разбира се, не се съмняваш в Мадоната, Филип?

— Можете да ме наричате отче — сряза го приорът. — Това, че работите за архиепископа, не ви дава правото да се отнасяте снизходително към по-старши от вас. И отговорът на въпроса ви е: да. Съмнявам се в Мадоната. Няма да поставя тази статуя в катедралата на Кингсбридж, докато не бъда убеден, че е свещена реликва.

— Дървена статуя, която плаче — каза Рейнълд. — Какво по-голямо чудо искате?

— Плаченето е необяснено. Това не го прави чудо. Промяната на течната вода в твърд лед също е необяснимо, но не е чудодейно.

— Архиепископът ще бъде крайно разочарован, ако не приемете Мадоната. Той се бори с абат Сюжер, за да не я присвои за Сен Дени.

Филип разбра, че го заплашват. Обаче здраво трябваше да се потруди младият Рейнълд, за да го уплаши. Заговори спокойно:

— Убеден съм, че архиепископът би предпочел да не приема Мадоната без някои рутинни проучвания за легитимността й.

Нещо изшумоля в краката им. Филип погледна надолу и видя сакатия, когото бе забелязал преди малко. Нещастникът се влачеше по пода, парализираните му крака се тътреха след него, докато се мъчеше да се доближи до статуята. Накъдето и да се завъртеше, тълпата му преграждаше пътя. Филип инстинктивно се отдръпна, за да му отвори място. Сарацините задържаха хората да пипат статуята, но не забелязаха сакатия. Филип видя как ръката му се протегна. Обикновено щеше да предотврати пипането на свята реликва, но все още не бе приел, че статуята е свята, затова не реагира. Сакатият докосна с пръсти пеша на дървената дреха. Изведнъж нададе тържествуващ вик.

— Чувствам го! — изрева мъжът. — Чувствам го!

Всички го погледнаха.

— Чувствам как силата се връща! — извика мъжът.

Филип го зяпна невярващо, досещайки се какво предстои. Мъжът сгъна единия крак, после другия. Зрителите наоколо ахнаха. Той протегна ръка и някой я пое. С усилие, мъжът се надигна.

Тълпата простена.

Някой извика:

— Опитай се да тръгнеш!

Без да пуска ръката на притеклия му се на помощ, мъжът направи една плаха стъпка, после втора. Хората гледаха в мъртво мълчание. На третата стъпка мъжът залитна и всички въздъхнаха. Но мъжът се укрепи и продължи да върви.

Завикаха възторжено.

Закрачи през храма към входа и хората го последваха. След още няколко стъпки затича. Възгласите станаха оглушителни, когато излезе през църковната врата на слънчевата светлина, последван от повечето миряни.

Филип погледна двамата свещеници. Рейнълд беше изумен, а по лицето на Едуард се стичаха сълзи. Явно не бяха замесени в това. Обърна се към Джак и заговори гневно:

— Как посмя да ми извъртиш този номер?

— Номер ли? — каза Джак. — Какъв номер?