Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Този човек никой не беше го виждал тъдява допреди няколко дни. След ден-два ще изчезне и никой повече няма да го види, а джобовете му са пълни с твоите пари. Знам как се правят тези неща, Джак. Не си първият фалшификатор на чудеса, съжалявам. Нищо им нямаше на краката му, нали? Поредния рибар от Уеърхам.

Обвинението се потвърди от гузната физиономия на Джак.

Алиена се намеси:

— Джак, казах ти, че не бива да опитваш това.

Двамата свещеници бяха втрещени. Бяха се хванали напълно. Вбесен, Рейнълд се нахвърли на Джак:

— Нямаш никакво право!

Филип се чувстваше колкото ядосан, толкова и натъжен. Дълбоко в душата си се беше надявал Мадоната да се окаже истинска, защото разбираше колко много щеше да му помогне да съживи приората и градчето. Но нямаше да стане. Огледа из малката енорийска църква. Бяха останали само шепа молители, все още втренчени в статуята. Промълви на Джак:

— Този път наистина прекали.

— Сълзите са истински — никакъв фокус няма в това — отвърна Джак. — Но сакатият беше грешка, признавам.

— Много по-лошо беше от грешка — каза Филип сърдито. — Когато хората научат истината, това ще разбие вярата им във всички чудеса.

— Защо трябва да научават истината?

— Защото ще трябва да им обясня защо Мадоната няма да бъде поставена в катедралата. И дума не може да става вече, че ще приема статуята, разбира се.

— Според мен това беше малко прибързано… — намеси се Рейнълд.

— Когато ви поискам мнението, младежо, ще ви кажа — сряза го Филип.

Рейнълд замълча, но Джак настоя:

— Сигурен ли сте, че имате правото да лишите хората си от Мадоната? Погледнете ги.

Посочи шепата останали в храма поклонници. Сред тях беше Мег Вдовицата. Беше коленичила пред статуята и от очите й се стичаха сълзи. Джак не знаеше, че Мег бе загубила цялото си семейство при срутването на покрива на Алфред. Вълнението й трогна сърцето на Филип и той се зачуди дали всъщност Джак не беше прав. Защо да отнема това на хората? Защото бе безчестно, напомни си строго. Вярваха в статуята, защото бяха видели фалшифицирано чудо. Овладя чувствата си.

Джак коленичи до Мег и й заговори:

— Защо плачеш?

— Тя е няма — каза му Филип.

А Мег проговори:

— Мадоната е страдала като мен. Тя разбира.

Филип се слиса.

— Виждате ли? — каза Джак. — Статуята облекчава страданието й… Какво гледате?

— Тя е няма — повтори Филип. — Не е изричала и една дума от повече от година.

— Точно така! — каза Алиена. — Мег онемя, след като умряха мъжът и синовете й, когато падна покривът.

— Тази жена? — учуди се Джак. — Но тя току-що…

Рейнълд гледаше объркан.

— Искате да кажете, че това е чудо? Истинско?

Филип погледна Джак в лицето. Беше по-стъписан от когото и да било. Тук нямаше хитрини.

Беше потресен до дъното на душата си. Беше видял Божията ръка да сътворява чудо. Трепереше.

— Е, Джак — промълви с вълнение. — Въпреки всичко, което направи, за да дискредитираш Плачещата Мадона, Бог изглежда все пак възнамерява да прави чудеса чрез нея.

Този път Джак наистина бе онемял.

Филип се обърна и отиде при Мег. Хвана ръцете й и нежно й помогна да се изправи.

— Бог отново те изцери, Мег. — Гласът му трепереше от вълнение. — Вече можеш да започнеш нов живот. — Спомни си, че беше проповядвал с историята за Йов. Думите се върнаха. — Тъй Господ благослови накрая Йов с повече, отколкото в началото… — Беше казал на хората на Кингсбридж, че същото ще бъде и за тях. „Чудя се“, помисли си Филип, загледан в изтерзаното и плувнало в сълзи лице на Мег, „чудя се дали това би могло да е началото“.

В катедралния съвет се надигна ропот, след като Джак представи плана си за новата катедрала.

Филип го бе предупредил да очаква неприятности. Беше видял чертежите предварително, разбира се. Джак му ги донесе в къщата на приора рано сутринта, хоризонтален план и сечение, начертани върху гипс в дървени рамки. Бяха ги гледали двамата на ясната утринна светлина и Филип бе заявил:

— Джак, това ще бъде най-красивата църква в Англия — но ще си имаме неприятности с монасите.

От времето си като послушник Джак знаеше, че Ремигий и неговите приятели редовно се противопоставят на всеки план, който е скъп на сърцето на Филип, макар да бяха минали осем години, откакто Филип бе победил Ремигий в избора на приор. Рядко получаваха голяма подкрепа от множеството братя, но в този случай Филип не беше уверен: бяха толкова консервативни, че можеше да се уплашат от революционния замисъл. Но нищо не можеше да се направи, освен да им се покажат чертежите и да се опита да ги убеди. Филип определено не можеше да тръгне и да строи без чистосърдечната подкрепа на мнозинството монаси.