Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

— Жив ли е баща ти?

— Умрял е, преди да се родя.

— Какъв е бил?

— Странстващ певец.

Сред тълпата ахнаха, а белокосата жена промълви:

— Моят Жак беше менестрел.

— Но този Джак е каменоделец — заяви Рейнълд. — Виждал съм работата му. Само че би могъл да е синът на Джак менестрела. — Обърна се към Джак. — Как се е наричал баща ти? Джак Менестрела, предполагам?

— Не. Наричаха го Джак Шеърбърг.

Свещеникът повтори името, като го произнесе малко по-различно:

— Жак Шербург?

Джак се стъписа. Никога не беше разбирал името на баща си, но вече бе ясно. Като повечето странстващи по света хора, носил беше името на родния си град.

— Да — промълви той удивен. — Разбира се. Жак Шербург.

Най-сетне бе намерил дирите на баща си, много след като се бе отказал да ги търси. Изминал бе целия път до Испания, но онова, което търсеше, бе тук, на брега на Нормандия. Беше изпълнил целта си. Чувстваше се изморен все едно, че бе свалил от плещите си тежко бреме, което е носил по дълъг път.

— Тогава всичко е ясно — каза Рейнълд и огледа тържествуващо тълпата. — Жак Шербург не се е удавил, оцелял е. Стигнал е до Англия, живял е там, момиче е забременяло от него и е умрял. Момичето е родило момче и го е нарекло на него. Джак сега е на двайсет и изглежда досущ като баща си преди двайсет и четири години. — Рейнълд се обърна към свещеника. — Няма нужда от екзорсизъм тук, отче. Просто семейна среща.

Алиена хвана ръката на Джак и я стисна. Чувстваше се замаян. Имаше сто въпроса, които искаше да зададе, а не знаеше от кой по-напред да започне. Избълва първото, което му дойде на ума:

— Защо бяхте толкова сигурни, че е умрял?

— Всички на Белия кораб умряха — отвърна сивобрадият мъж.

— Белия кораб ли?

— Помня Белия кораб — каза Едуард. — Беше голямо нещастие. Наследникът на трона се удави. После Мод стана наследничката и така се сдобихме със Стивън.

— Но защо е бил на такъв кораб? — попита Джак.

Старата жена му отвърна:

— Трябваше да забавлява благородниците на пътуването. — Загледа се в Джак. — Трябва да си момчето му, значи. Мой внук. Съжалявам, че те помислих за призрак. Толкова много приличаш на него.

— Твоят баща е мой брат — рече сивобрадият мъж. — Аз съм чичо ти, Гийом.

И стоплен от радост Джак осъзна, че това е семейството, за което беше копнял, близките на баща му. Вече не беше сам на света. Най-сетне бе намерил корените си.

— Е, а това е синът ми, Томи — каза той. — Вижте рижата му коса.

Белокосата жена погледна с обич бебето и промълви с разтреперан глас:

— О, душицата ми, аз съм прабаба!

Всички се засмяха.

— Чудно, как баща ми е стигнал до Англия? — каза Джак.

— И рече Господ на Сатаната, „Виж моя раб, Йов. Погледни го. Няма по-добър човек от него.“ — Филип замълча, за да въздействат думите. Не беше превод, разбира се: разказваше историята в свободен стил. — Кажи ми, не е ли съвършен и праведен човек, който се бои от Господа и не върши никакво зло. А Сатаната рече: „Разбира се, че те почита. Дал си му всичко. Само го погледни. Седем сина и три дъщери. Седем хиляди овце и три хиляди камили, и петстотин чифта волове, и петстотин осела. Затова е добър човек.“ А Господ рече: „Добре. Вземи всичко от него и да видим какво ще стане.“ И точно това направи Сатаната.

Докато Филип проповядваше, умът му непрестанно се връщаше на едно озадачаващо писмо, което бе получил тази сутрин от архиепископа на Кентърбъри. Започваше с поздрав към него за придобиването на чудодейната Плачеща Мадона. Филип представа си нямаше какво е плачеща мадона, но беше напълно сигурен, че не притежава такава. Архиепископът се радваше да чуе, че Филип подновявал строителството на новата катедрала. Филип изобщо не правеше такова нещо. Чакаше знак от Господа, за да предприеме нещо, а докато чакаше, водеше неделните служби в малката нова енорийска църква. Накрая архиепископ Теобалд го хвалеше за проницателността да назначи майстор строител, който е работил на новата катедрала в Сен Дени. Филип беше чувал за абатството Сен Дени, разбира се, и за прочутия абат Сюжер, най-могъщия клирик в кралство Франция. Но нищо не знаеше за новия канцел там и не беше назначавал майстор строител отникъде. Смяташе, че писмото вероятно е било предназначено за някой друг и му е изпратено погрешка.

— И тъй, какво каза Йов, след като изгубил всичкото си богатство и децата му умрели? Прокълна ли той Господа? Преклони ли се на Сатаната? Не! Йов рече: „Гол съм се родил и гол ще умра. Бог дава и Бог взима — благословено да е името Божие.“ Тъй рече Йов. И тогава Господ каза на Сатаната: „Какво ти рекох?“ А Сатаната каза: „Добре, но той все още има здравето си, нали? Човек може да се примири с всичко, докато е в добро здраве.“ И видя Господ, че трябва да позволи Йов още да изстрада, за да докаже правотата му, тъй че каза: „Вземи му здравето тогава и да видим какво ще стане.“ И Сатаната донесе болест на Йов, и се покри той с циреи от глава до пети.