Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

За миг улови погледа на Алиена. Беше го зяпнала с удивление. Едва устоя на изкушението да й намигне, за да разбере, че си го измисля в момента и продължи:

— Моята свята мисия е да я занеса до Кингсбридж. Там тя ще намери покой. Там тя ще почива в блажен мир. — Докато гледаше Алиена, споходи го последното, най-гениалното вдъхновение и Джак изрече: — Избран съм за майстор строител на новия храм на Кингсбридж.

Алиена ахна. Джак извърна очи от нея.

— Плачещата Мадона повели да се издигне нов, още по-славен храм за нея в Кингсбридж и с нейна помощ аз ще сътворя олтар за нея, също толкова красив като новия канцел, който бе построен тук за светите мощи на Сен Дени.

Погледна надолу и монетите по земята му дадоха идея за финалния щрих.

— Вашите петаци ще се използват за новия храм — извика Джак. — Светата Майка дава своя благослов на всеки мъж, жена и дете, които поднесат дар, за да й помогнат да съгради новия си дом.

Последва миг тишина. След това слушателите му започнаха да хвърлят петаци в подножието на статуята. Всеки извикваше нещо, докато поднасяше дара си. Някои изричаха „Алилуя“ и „Слава на Господа“, други молеха за благословия или за някое лично благодеяние: „Нека Робер оздравее“ или „Помогни на Ан да зачене“, или „Дай ни добра жътва“. Джак се взираше в лицата им: бяха възбудени, въодушевени, щастливи. Бутаха се напред, блъскаха се един друг в нетърпението си да дадат своите петаци на Плачещата Мадона. Загледа се надолу онемял от почуда, докато парите се трупаха като снежна пряспа в краката му.

Плачещата Мадона имаше същото чудодейно въздействие във всяко градче и село по пътя до Шербург. Докато вървяха в процесия по главната улица, се трупаше тълпа. После, след като спираха пред църквата, за да има време цялото население да се събере, внасяха статуята в прохладното здание и тя заплакваше, при което хората се избиваха да дават пари за строежа на катедралата Кингсбридж.

Замалко щяха да я изгубят, още в самото начало. Епископите и архиепископите огледаха статуята грижливо и се произнесоха, че тя наистина е чудотворна, а абат Сюжер поиска да я задържи за Сен Дени. Беше предложил на Джак фунт, после десет фунта, а накрая — петдесет фунта. След като разбра, че Джак не се интересува от парите, заплаши да отнеме статуята насила. Но архиепископът на Кентърбъри Теобалд му попречи. Теобалд също видя потенциала на статуята да носи пари и пожела тя да отиде в Кингсбридж, който беше в архидиоцеза му. Сюжер я отстъпи с неохота и свадливо изрази съмненията си в истинността на чудото.

Джак беше казал на майсторите в Сен Дени, че е готов да наеме всеки от тях, който прояви желание да го последва до Кингсбридж. Това също предизвика недоволството на Сюжер. Повечето от тях всъщност предпочетоха да си останат, на принципа, че врабче в ръката струва повече от фазан в гората. Но между тях имаше и неколцина англичани, които можеше да се изкушат да се върнат. А другите щяха да разпространят новината, защото дълг на всеки зидар бе да извести събратята си за нови строежи. След няколко седмици майстори от целия християнски свят щяха да започнат да се стичат в Кингсбридж, също както Джак бе обиколил шест-седем строежа през последните две години. Алиена го попита какво ще прави, ако Кингсбридж не поиска да го вземе за майстор строител. Джак нямаше представа. Щеше да направи заявлението си на място и според обстоятелствата, и нямаше никакви извънредни планове в случай, че нещо се обърка.

След като наложи правото на Англия над Плачещата Мадона, архиепископ Теобалд не позволи на Джак просто да си тръгне с нея. Беше изпратил двама свещеници от свитата си, Рейнълд и Едуард, да придружат Джак и Алиена в пътуването им обратно. В началото Джак бе недоволен от това, но бързо се сприятели с тях. Рейнълд беше откровен, склонен към спорове младеж с жив интерес към математиката, която Джак бе изучил в Толедо. Едуард беше по-възрастен мъж с кротък нрав и донякъде чревоугодник. Основната им задача бе да се грижат даренията да не влизат в кесията на Джак, естествено. Всъщност свещениците харчеха с широка ръка от даренията за пътните си разходи, докато Джак и Алиена плащаха със свои пари, тъй че за архиепископа щеше да е много по-добре, ако се беше доверил на Джак.

Тръгнаха към Шербург на път за Барфльор, откъдето щяха да вземат кораб за Уеърхам. Джак разбра, че нещо не беше наред много преди да стигнат до центъра на малкото крайбрежно градче. Хората по улицата не поглеждаха в Мадоната.