Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Пътува повече от час през ниви и лозови насаждения. Пътят не беше постлан с камък, но имаше милиарии 6 6 милиарий, (ист.) километричен камък. — Бел.прев. . Подмина хълма на Монмартр с рухналия римски храм на върха му и след това продължи надолу през селото Клинякур. На три мили след Клинякур стигна до малкото, защитено с крепостна стена градче Сен Дени.

Дени бил първият епископ на Париж. Обезглавили го на Монмартр, а след това тръгнал през околностите, понесъл отсечената си глава в ръце дотук, където най-сетне бе паднал. Благочестива жена го погребала и над гроба му бил издигнат манастир. Църквата се бе превърнала в гробно място за кралете на Франция. Сегашният абат, Сюжер, беше могъщ и амбициозен човек, който бе реформирал манастира и понастоящем осъвременяваше църковния храм.

Джак навлезе в градчето, спря коня си насред пазара и се загледа в западната фасада на църквата. Нищо революционно нямаше тук. Беше си традиционна старомодна фасада с близначни кули и три врати с кръгли арки. Допаднаха му агресивно изпъкващите навън колони от стената, но не бе яздил цели пет мили, за да види това.

Върза коня си на едно от перилата пред църквата и се приближи. Скулптурата около трите портала беше доста добра: одухотворени, прецизно изваяни фигури. Влезе вътре.

Непосредствената промяна беше тук. Преди същинския неф имаше ниско предверие или нартекс. Щом Джак отправи поглед нагоре, го обзе възбуда. Тук строителите бяха използвали оребреното засводяване и острите арки едновременно, и той забеляза мигновено, че двете техники се съчетават съвършено: изяществото на островърхата арка се подсилваше от ребрата, следващи линията й.

Имаше и още нещо. Между ребрата, вместо обичайния пълнеж от натрошени камъни и хоросан, строителят беше поставил дялани камъни като в стена. Поради това, че беше по-здрав, пластът камъни вероятно можеше да е по-тънък и следователно по-лек, осъзна Джак.

Докато гледаше нагоре, извивайки врат докато го заболя, установи още една забележителна характеристика на това съчетание. Две островърхи арки с различни широчини можеше да бъдат направени така, че да стигат до една и съща височина само с напасване извивката на арката. Това придаваше повече симетричност на просвета. Със закръглени арки това не можеше да се постигне, разбира се: височината на една полукръгла арка винаги беше половината от ширината й, така че широката арка трябваше да е по-висока от тясната. Това означаваше, че в правоъгълен просвет тесните арки трябваше да започват по-високо на стената от началото на широките арки, тъй че върховете им да са на едно и също ниво и таванът да е равен. Резултатът винаги бе асиметричност. Тук този проблем беше премахнат.

Наведе глава, за да отпочине вратът му. Изпитваше възторг като току-що коронован крал. Точно така щеше да построи своята катедрала.

Загледа се в главния корпус на църквата. Самият кораб явно беше доста стар, макар и сравнително дълъг и широк: беше построен преди много години, не от сегашния майстор и беше съвсем традиционен. Но долу под купола като че ли имаше стъпала — несъмнено водеха към криптата и кралските гробници — и още стъпала нагоре към канцела. Създаваше се впечатление, че канцелът се рее във въздуха малко над пода. От този ъгъл структурата оставаше скрита от ярката слънчева светлина, която струеше от източните прозорци дотолкова, че Джак предположи, че стените трябва да са недовършени и че слънцето грее през отворите.

Тръгна по южното крило, за да стигне точно под купола. Когато се приближи до канцела усети, че му предстои да види нещо изключително. Слънчевата светлина наистина беше обилна, но таванският свод изглеждаше цял и в стените нямаше празнини. Когато Джак излезе от крилото и пристъпи, видя, че слънцето струи през редици от високи прозорци, някои от които с цветно стъкло. Те изпълваха пространството на храма с топлина и светлина. Не можеше да проумее как са постигнали толкова много прозоречно пространство: сякаш имаше повече прозорци, отколкото стена. Беше изумен. Как можеше да е направено това, ако не с помощта на магия?

Изпита суеверен трепет, докато се изкачи по стъпалата, водещи към канцела. Спря се горе на стълбището и се взря примижал в обърканата плетеница от лъчи разноцветна светлина и камък пред него. Бавно го осени, че беше виждал нещо подобно преди, но във въображението си. Това бе храмът, който беше мечтал да строи, с просторните прозорци и извисени сводове, здание от светлина и въздух, което сякаш се крепи на магия.