Николай Теллалов - Царска заръка

… Ала Верена нямаше я, никой не бе чувал за нея змеица. Смееха ми се гостилничари, механчии, стражи и селяни.“

„И тогава реших да идвам в Горната Земя на всеки дванайсет години, а докато съм в Сивата страна, да уча от Цветето за Пръстените, ала уж съм по-глупав, та да го надхитря и проумея повече, отколкото То поще да ми даде.“

„Позакъснях и следващ път изникнах в 6744 световна година 61 61 За преизчисляване на години «от сътворението» по византийския православен календар от посочената дата се изважда 5508. В случая е 1236 година. . Царуваше тогаз Йоан-Асен Втори, дето сега ти живееш на нему именувана улица. Бе смело и честито време, щом и византийски поети ода за Царя ни пишеха… По кръчмите пресни песни за Клокотнишката битка се пееха… а и тъкмо в туй ми идване чух за Бялата жена!

Не разбрах дали е Верена, ала знаех, че навярно би могла да ми го каже! Или да ми помогне. Слушах по седенки и веселби, от пътници и по пазари за нея. Че обикаляла, била висока на бой и цялата в бяло. Ала нищо не правела — ни добро, ни зло! Сякаш нещо търсела … И кой ли знае, освен сурото небе, дали не дирехме едно и също…“

„Пак прийдох в Горната Земя. Пак съдбите се бяха обърнали. Бъдин бе в маджарски ръце, отново войни водехме…“

„И също неуредно след дванайсет години.“

„Подир други пропуснати от мен лета, навред се говореше за въстанието и царуването на Ивайло Лахана. Едни скърцаха със зъби при спомена, други заканително ги подсещаха, че всякога има разплата за сторвани злини.“

„Забавих се малко повечко отвъд тукашното време и генгери 62 62 Генгер — простор, пущинак; тук: пространство. , докато овладявах ново стъпало от Третия Пръстен. Цар Тодор Светослав благо изненада ме и вдъхна ми надежда, че бедите свършили са. О, как грешах… Макар следващите пъти да бе мирно и горе-долу кротко, ала ето че всеки големец, кога не ламтеше за чуждо, зазяпа се в своето си, оскъдно му се види и… оххх…“

„Йоан-Александър обедини отново държавата. И добре беше сторил. Турците вече отдавна изникнали бяха от земите на Изгрев… Ала защо сетне с договор се свърза нашият цар, та съюзник стана със султан Мурад!? Та не спряха от туй набези и градове ни падаха, юнаци кат Момчил с хиляди изгинаха, хубавици десет пъти по толкоз затриха!…

А сетне вие сам-сами като пита България нарязахте. За кого?!

На запад-земи черна чума отнесе всеки трети мъж, старец, жена и дете. Зимите станаха много студени.“

„В елем веш, от Христа 1371 година, видях реката край Чирмен червена от кърви!“

— Падна главата на бане Янука, падна и София. Гледах що става и наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите! Езикът се свива и тръпки побиват цялото тяло 63 63 Думи на светогорския монах Исай и на Григорий Цамблак. !… Ала нищо не можех да сторя голямо. Крепеше ме само едничката надежда, че ще открия змеицата Верена и тогаз ще оправя нещата… Защото вече озарение имах, как може туй да стане, ала още не виждах начина да го сторя. Ала съмнение нямах, че е възможно…

— Кое… Витане… Вананд? — не бе сигурна как точно да се обърне към мъжа пред себе си.

— Да изпълня духа на Царската заръка, след като словото й бе загубило смисъл.

Той потъна някъде в себе си. Елица не можеше да откъсне очи от него. Не се усети как бистра сълза капна на покривката. Той се сепна, сякаш я чу, изгледа девойката и продължи:

— През 1396-а пак гореща си глава и буйно си сърце послушах. Застанах в плъковете на маджарина Сигизмунд-кралич. Край Никюп-град султан Баязид разби армията ни… Вярно, три лета подир туй бил го с позор пленил Тамурленг някой си, ала що ми бе това за утеха!… Синовете на султана тогаз се сбиха кой да е на трона. Изпущи се тогаз сгодно време, попиля се…

Една по една гаснеха свещите в хола на апартамента.

Вананд отново бе млъкнал задълго и Елица, гълтайки сълзи, прошепна:

— Колко време мина за теб …

— Дванайсет лета, три месеца и девет дни — незабавно отговори той. — Преди да те срещна… отново. Навярно са повече, ала ни съм ги усетил, ни ми личат. В Средната Земя никак не стареех… там нямавреме.

Тя почти не чу последните му думи, сепната от главното.

— Какво значи това… „отново“? Виждал си ме преди…?

Той изучаваше разпръснатите си вещи по масата. Елица понечи да повтори въпроса, но магьосникът я превари:

— Да — срещна погледа й и девойката видя в очите му нещо неописуемо: мъка, радост… и учудване. — Да — повтори Витан. — Срещал съм те. И… тогава ти пак ябълка ми беше дала.