Николай Теллалов - Царска заръка

Убих ги. Поведох яките им коне и скоро стигнах една нива. Клет орач мъчеше земята с впряг измършавели волове. От колиба кърмаче врещеше.

Сполай ти, добри човече! — рекох.

Опули се орачът, даже се поуплаши. Запитах го:

Къде е Князът ни и дружината му? Откога така ромеи кръстосват земите ни като бащини си дворове!?

Кой княз, юнако?

Нашият Княз Симеон, луд ли си!?

Господар тук е василевсът Михаил Пафлагон… 57 57 Михаил IV Пафлагон е наследникът на Василий II Българоубиец. “

„И тъй научих, че… както казвате вие — пътувам напред във Времето… Бях слязъл в Сивата Средна Земя през християнската година 901-ва, а завърнал се — в 1026-о лето, пролетта. Беше лоша година. Една от злочестите… За близо крина 58 58 Крина — около 50 литра вместимост. жито едничък златен перпер 59 59 Перпер, номизма — византийска монета с тегло 5,5 г, 1/72 от златна литра. даваха! При все че не бе родила земята много…

И други злини бяха сполетели родната ми земя. Нямаше България, ами византийски провинции от Драч и Костур, та до Тулица и стария Онгъл… Страшна суша бе напукала полята, а сетне и дъждове наводниха нивята. Налитаха скакалци на облаци и печенези на рояци.

… Обикалях доста и пак си идох в мъглата, която чакаше ме край Магура. Тежко ми беше.“

„Кога пак изкачих се в нашата Горна Земя, лошите лета продължаваха. Болести и глад отнасяха цели села в гроба, градушки биеха всичко живо, след като по половин година не бе падала и капчица водица от небето… Сякаш не бях пропуснал в дрямка нови години, тоз път само десет — а все същото оставаше. Идеше ми да се убия, защото и аз бях в онзи стан, който обиди змейовете и те вече не ни помагаха…“

„И пак се върнах и пак излязох…“

„Срещнах франки, целите в желязо като нас по време на Крум Страшний… Бяха уж се запътили да отърват Божи гроб, пък комай само грабежи и безчинства им бяха под кръстоносните каски.

И с тях се бих, нахраних-напоих халосията! Ала…

Ранен се замъкнах след едно сражение в една долчинка. И там щях да си изгния, ако не бе дошла Мъглата и прибра ме пак Средната Земя в сивия си свят. Цветето ме изцери-излекува. Същото онуй, което теб ти се пред очи появи. Останах там по-дълго тоз път.

Припомнях си всичко, що ми беше казвал Радан-колобър, слушах Цветето. Опитвах разни магии. Пристъпвах в следващия Пръстен.

Магията използва Силата, ала в разна мяра от нейната триединна същност… Всеки Пръстен на Майсторството има седем стъпки на обучение и някои сливат се с тези от следващия или предходен Кръг. Почва се от телесно съвършенство, сила да бориш болести и да затваряш рани по собствената си снага. Сетне каляваш волята и твърдостта на духа си, владееш болка и страсти. За венец — ума си обяздваш като див кон, покоряваш мислите в главата си, явните и тайните, с юзда ги държиш!… А изобщо ученията за Магията са девет. Винаги са били толкова и винаги ще бъдат, докато човек гледа света с човешки очи и направлява го човешко сърце. Вярно, деветте Начина за владеене на Всемирната Мощ през различни времена под различни имена явявани са, не всякога едни и същи умения са потребявани… Днес не е оцеляло много от Ученията, а което останало е, то е объркано. Че как иначе по пепел от изгорени книги можем да видим сръчността на преписвача, камо ли да четем прекрасните стихове, в които са били изречени премъдростите на Вещите Майстори…

Малко, много малко са онез, стъпили на първите стъпала на Висшата Магия — Последният Пръстен. И то с върха на пръстите. Силата погубвала ги е, изгаряли са твърде бърже.

Аз — издържах.

Разбрах, че в Средната Земя мога да не ям и да не спя. И захванах здраво да сторя стъпките в Колобърското Изкуство. Всеки миг научавах нещо ново, напипвах по-ясно Силата, удържах я. Цветето мълчеше, щом правех вярното, и звънтеше, кога поемах грешна посока. Тогаз ми пращаше нега наяве, доста неразбираема, ала ми служеше за напътствия и все по-живо чувствах Магията, растяха уменията ми да се справям с нея…“

„Изнесох в Горния свят камъни. Като онзи, който дадох ти за твоя ден бехти. Те да ми бъдат за очи, докат бивам в сивата къщурка.

Бе царуването на Хала Йоан. Достойно време отново бе настанало за България!… Като че Канасубиги Крум от Тангра бил пратен пак на земята! От Вечния Град поднесоха му корона! Сякаш шаркан в дъга седеше той връз надоблачна Верегава и всяваше страх у ромеите 60 60 Калоян направил седалището си като небесна дъга върху надоблачния Хемус — цитат от Никита Хониат, 1202 г. ! … С низка хитрина го надвиха византийците, те са такива, кръвта им е като техните топли и коварни морета!