Елизабет Джордж - Неочаквано възмездие

Дебора усети свиване в гърлото. В позата му личеше страхотно напрежение.

— Томи — рече тя. — Видях те на верандата. Знаех, че си жив и здрав. Но когато зърнах трупа…

— Най-лошата част беше с майка — прекъсна я той. — Това, че трябваше да кажа на майка. Да я гледам в очите и да знам, че всяка моя дума я съсипва. Но тя не заплака. Не и пред мен. Защото и двамата знаем, че в дъното на всичко стои моята вина.

— Не!

— Ако се бяха оженили още преди години, ако им бях позволил да се оженят…

— Томи, не!

— Затова не пожела да го жали пред мен. Не ми позволява да й помогна.

— Томи, мили мой…

— Беше ужасно. — Той прокара пръсти по рамката на прозореца. — За момент си помислих, че наистина ще застреля Сейнт Джеймс, но той лапна дулото. — Линли се покашля. — Защо се получава така, че човек никога не може да бъде подготвен за такава гледка?

— Томи, познавам го, откакто се помня. Той е като от моето семейство. Когато си помислих, че е мъртъв…

— Кръвта. Мозъкът, който напръска прозореца. Мисля, че ще виждам това до края на живота си. Това и всичко останало. Като проклет филм, който ще се прожектира под клепачите ми всеки път, когато затворя очи.

— О, Томи, моля те! — рече пресекливо тя. — Моля те! Ела тук!

При тези думи кафявите му очи срещнаха непоколебимо нейните.

— Това не е достатъчно, Деб.

Каза го съвсем внимателно. Дебора ГО чу и се изплаши.

— Кое не е достатъчно?

— Че те обичам. Че те желая. Преди си мислех, че Сейнт Джеймс е страхотен глупак, задето не се е оженил за Хелън през всичките тези години. Изобщо не можех да го разбера. Предполагам, че през цялото време съм знаел, но не съм искал да си го призная.

Дебора пренебрегна думите му.

— Църквата в селото ли ще използваме, Томи? Или в Лондон ще бъде по-добре? Как мислиш?

— Църква ли?

— За сватбата, скъпи. Как мислиш?

Той поклати глава:

— Не бих се съгласил просто да ме понасяш, Дебора. Не искам да те притежавам по този начин.

— Но аз те желая — прошепна тя. — Обичам те, Томи!

— Знам, че искаш да го вярваш. Бог ми е свидетел, че аз също искам да го вярвам. Ако беше останала в Америка, ако никога не се беше върнала у дома, ако аз бях отишъл при теб, може би щяхме да имаме някакъв шанс. Но при това положение…

Продължаваше да стои в другия край на стаята. Дебора не можеше да понася това разстояние. Тя протегна ръка.

— Томи. Томи! Моля те!

— Животът ти ще бъде пълен само със Саймън. Знаеш това. И двамата го знаем.

— Не, аз… — Не можа да довърши изречението. Искаше да се бунтува, да се съпротивлява на казаното от него, но той бе стигнал до истина, която Дебора от дълго време избягваше.

Линли погледа лицето й, преди отново да заговори:

— Да ти дам ли един час, преди да тръгнем?

Тя отвори уста с намерението да обещава, да отрича, но откри, че не е в състояние.

— Да. Един час — каза Дебора.

Лейди Хелън въздъхна:

— Това придвижва определението за досада дори отвъд най-лудите ми представи. Кажи ми пак какво ще се докаже по този начин?

Сейнт Джеймс сгъна внимателно пижамата за трети път, като подравни последната дупка, направена от шиша за лед.

— Подсъдимият твърди, че е бил нападнат, докато е спял. Имал е само една рана, но тук имаме три дупки, всяка от които изцапана с кръвта му. Как предполагаш, че се е случило?

Лейди Хелън се наведе над дрехата. Беше странно сгъната, за да съвпаднат трите дупки.

— Може би по време на сън става човек-каучук?

Сейнт Джеймс се изсмя:

— А като буден е още по-добър лъжец. Намушкал се е сам и е направил дупките по-късно. — Улови я, че се прозява. — Отегчавам ли те, Хелън?

— Ни най-малко.

— Да не си прекарала нощта в компанията на някой очарователен мъж?

— Де да беше така! Опасявам се, че бях в компанията на баба и дядо, скъпи. Дядо хъркаше блажено по време на триумфалния марш на „Аида“. Трябваше да направя като него. Несъмнено тази сутрин е свеж като кукуряк.

— Добре е за душата от време на време да се прави по някой поклон пред културата.

— Ненавиждам операта. Поне да пееха на английски! Нима искам твърде много? Но те винаги пеят на италиански или френски. Или немски. На немски е най-лошо. И когато се разтичат по сцената с онези смешни шлемове с рогата…

— Ти си филистерка, Хелън.

— И то типична!

— Е, ако се държиш добре още половин час, ще те заведа на обяд. Намерих нов снекбар на Бромптън Роуд.