Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

Ръкуването им продължи само толкова, колкото беше нужно, за да почувствуват здраво връзката и удоволствието от срещата. После Maitre d’Hotel 25 25 Оберкелнер (фр.). — Б.пр. възкликна:

— Господин полковник!

Полковникът отговори:

— Gran Maestro 26 26 Велик магистър (итал.). — Б.пр. !

След това го покани да пийнат заедно, но и Maitre d’Hotel каза, че е на работа. Беше невъзможно и забранено.

— … е забранено — каза полковникът.

— Разбира се — отговори Gran Maestro, — но всеки трябва да изпълнява задължението си, а тук правилата са умерени и ние сме длъжни да ги спазваме, особено аз.

— Ненапразно си Gran Maestro — каза полковникът.

— Донеси ми едно малко „Карпано punto e mezzo“ 27 27 Вид аперитив (итал.). — Б.пр. — каза Gran Maestro на бармана, който все още не беше член на Ордена поради някаква незначителна, неопределена, неформулирана причина. — Да пием за ordine 28 28 Орден (итал.). — Б.пр. .

И така, нарушавайки наредбите и принципите на поведение, забравяйки за личния пример, полковникът и Gran Maestro гаврътнаха питието си. Не бързаха, а и Gran Maestro не се притесняваше. Те просто го изпиха наведнъж.

— А сега да обсъдим работите на Ордена — каза полковникът. — Нали сме в тайната стая?

— Да — отсече Gran Maestro. — Или аз я обявявам за тайна стая.

— Продължавай — каза полковникът.

Орденът — чисто фиктивна организация — беше основан в серия от разговори между Gran Maestro и полковника. Името му беше El Ordine Militar, Nobile у Espirituoso de los Caballeros de Brusadelli 29 29 Военен, аристократичен и духовен орден на кавалерите на Брусадели (исп). — Б.пр. . Полковникът и оберкелнерът говореха испански, и тъй като смятаха този език за най-подходящ при основаването на ордени, бяха го използували, за да назоват своя орден. Той носеше името на един особено прочут мултимилионер — милански спекулант, който не плащаше данъци. По време на бракоразводното дело, в спора за подялбата на имуществото той беше обвинил публично младата си жена, че го е лишила от разсъдък посредством своите необичайни сексуални изисквания.

— Gran Maestro — каза полковникът, — има ли някакво известие от нашия Преподобен предводител?

— Нито дума. Тези дни той мълчи.

— Сигурно мисли.

— Сигурно.

— Може би крои нови, още по-забележителни и позорни действия.

— Може би. Нищо не ми е съобщил.

— Но ние можем да му вярваме.

— Докато умре — каза Gran Maestro. След това може да се пържи в ада, а ние ще тачим паметта му.

— Джорджо — каза полковникът, — дай на Gran Maestro още едно силно „Карпано“.

— Ако това е заповед каза Gran Maestro, — мога само да се подчиня.

Те се чукнаха.

— Джаксън! — извика полковникът. — Отдай се на светски удоволствия. Разрешавам ти да идваш тук за храна. Не искам да те виждам до утре преди единайсет часа във фоайето, освен ако изпаднеш в беда. Имаш ли пари?

— Тъй вярно, сър — каза Джаксън и си помисли: Старият кучи син наистина е смахнат, както се говори. Би могъл да ме повика, вместо да ми крещи.

— Изчезвай от погледа ми — каза полковникът.

Джаксън беше влязъл в бара и стоеше пред него в нещо, наподобяващо позата мирно.

— Омръзна ми да те гледам, защото се тревожиш, а не се забавляваш. За бога, развесели се малко.

— Слушам, сър.

— Разбра ли какво казах?

— Тъй вярно, сър!

— Повтори.

— Роналд Джаксън, пети взвод, личен номер 100678, ще се яви във фоайето на хотел „Грити“ в единайсет часа утре сутринта, не зная датата, сър, и няма да се мярка пред очите на господин полковника, а ще се забавлява. Или — добави той — ще направи всякакви разумни опити да постигне това.

— Извинявай, Джаксън — каза полковникът. — Аз съм…

— Разрешете да не се съглася с господин полковника — отговори Джаксън.

— Благодаря ти, Джаксън. Може и да не съм. Надявам се, че си прав. А сега спасявай се. Дадоха ти стая в хотела, или са длъжни да ти дадат, и можеш да идваш тук за храна. Опитай се да се забавляваш.

— Слушам, сър.

Когато той излезе, Gran Maestro попита полковника:

— Какво е момчето? Един от тъжните американци?

— Да — отговори полковникът. — Боже, колко много такива имаме! Мрачни, самодоволни, прехранени и лошо обучени. А за това, че са лошо обучени, вината е моя. Но имаме и добри момчета.

— Мислиш ли, че биха се справили като нас при Грапа, Пасубио и Басо Пиаве?

— Добрите — да. Може би по-добре. Но, виждаш ли, в нашата армия не застрелват дори за самонараняване.

— Господи! — каза Gran Maestro.

Спомниха си мъжете, решили да останат живи, без да мислят, че ако ти е писано да умреш в четвъртък, няма да умреш в петък, и как един войник слагаше торбичка с пясък върху крака на друг войник, за да няма следи от обгаряне с барут, и стреляше в своя приятел от такова разстояние, от което, по негова преценка, би могъл да рани прасеца, без да засегне костта, а след това стреляше втори път над бруствера, за да си създаде алиби. Те знаеха това и по тази причина, а и заради истинската, основателната омраза към всички, които печелеха от войната, бяха основали Ордена.