Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

Как бих искал още веднъж да мина през онзи бой. С опита си и с всичко, което имаме сега. Но и те биха имали не по-малко, а главният проблем си остава същият, разликата е само в това, кой има превъзходство във въздуха.

През цялото време беше наблюдавал как носът на разнебитената красиво лакирана лодка, изящно обкована с добре излъскан навсякъде месинг, пореше тъмната мътна вода, преодолявайки незначителни трудности.

Преминаха под белия мост и под незавършения дървен мост. Вдясно от тях беше червеният мост, после оставиха зад себе си първия висок бял мост. Следваше черният железен ажурен мост на канала, водещ към Рио Нуово. Лодката мина покрай двата стълба, свързани с верига, без да се докосват. Като нас, помисли полковникът. Прибоят ги блъскаше и той забеляза как веригите бяха издълбали дървото от времето, когато ги беше видял за първи път. Това сме ние, мислеше той. Това е нашият паметник. А колко са нашите паметници в каналите на този град?

После продължиха бавно до големия фенер вдясно от входа за Канале Гранде; там моторът започна звънката си агония, която увеличи малко скоростта.

Ето че стигнаха до „Академия“ и минаха под нея между колоните, разминавайки се с тежко натоварена черна дизелова лодка, пълна догоре с нарязани на парчета трупи — дърва за отопление на влажните къщи в морския град.

— Това е бук, нали? — попита лодкаря полковникът.

— Бук и някакво друго, по-евтино дърво, чието име не мога да си спомня в момента.

— За огнището букът е като антрацитните въглища за печката. Къде секат тези букови дървета?

— Не съм планинец. Но мисля, че идват отгоре, отвъд Басано, от другата страна на Грапа. Ходих в Грапа да видя къде е погребан брат ми. Направиха екскурзия от Басано, отидохме до голямото ossario. Но се върнахме през Фелтре. Когато слизахме към долината, видях, че от другата страна има хубава гориста местност. Спуснахме се по военния път, влачеха много дърва.

— През коя година е убит брат ти на Грапа?

— През осемнайсета. Беше патриот, запали се от речите на д’Анунцио и се записа доброволец, преди да извикат набора му. Дори не го познавахме още добре — толкова рано ни напусна.

— Колко братя бяхте?

— Шест. Загубихме двама край Изонцо, един на Баинзица и един на Карсо. След това загубихме и този, за когото ви казах, на Грапа, и останах само аз.

— Ще ти изпратя този проклет двигател от Джип, с всичките му такъми — каза полковникът. — Край на тъжните разговори. Да потърсим местата, където живеят приятелите ми.

Движеха се нагоре по Канале Гранде и не беше трудно да открие къде живеят приятелите му.

— Това е къщата на графиня Дандоло — каза полковникът.

А после си помисли: над осемдесетте е, а е весела като момиче и изобщо не се страхува от смъртта. Боядисва в червено косата си и това много й отива. Тя е добър компаньон и възхитителна жена.

Нейният palazzo 20 20 Дворец (итал.). — Б.пр. беше приятен на вид, построен встрани от Канала, с градина отпред и със собствен пристан, където бяха пристигали много гондоли през годините и бяха докарвали сърдечни, весели, тъжни и разочаровани хора. Но повечето са били весели, защото им е предстояло да се срещнат с графиня Дандало.

Движеха се с усилие по Канала срещу студения вятър, духащ откъм планините, къщите се открояваха ясно, както в зимен ден, денят всъщност беше зимен, и сега те видяха старото вълшебство на града и неговата красота. За полковника тази красота имаше особен смисъл, защото той познаваше много от обитателите на palazzos и знаеше за какво се бяха използували тези, в които сега никой не живееше.

Ето къщата на майката на Алварито, помисли той, но не каза нищо.

Тя почти не живее тук, а в една вила край Тревизо, където има дървета. Отегчена е от Венеция, защото в този град няма дървета. Загубила е прекрасния си съпруг и сега в действителност не я интересува нищо, освен домакинството.

Но по едно време семейството дало къщата под наем на Джордж Гордън, лорд Байрон, и сега никой не спи в леглото му, нито пък в другото легло, два етажа по-долу, където той е прекарвал нощите с жената на гондолиера. Те не са святи, нито пък са някакви реликви. Просто са две излишни легла, неизползувани след това по разни причини, може би от уважение към лорд Байрон, когото много обичали в града, независимо от всичките му прегрешения. В този град, за да си обичан, трябва да си мъжко момче. Никой не е проявявал какъвто и да е интерес към Робърт Браунинг, нито към госпожа Браунинг, нито пък към кучето им. Те не са били венецианци, независимо от това, че той е пишел много добре за града. А какво е мъжко момче, попита се той. Използуваш го често и би трябвало да можеш да го обясниш. Мисля, че това е човек, който си прави играта и си носи последиците. Или просто човек, готов да си плати за играта. Нямам предвид театъра, макар че театърът е прекрасно нещо.