Ърнест Клайн: Играч първи, приготви се

Чудесен момент, защото дори и през смутната 2040 г. съботните утрини все още бяха неприкосновени. Това си оставаше единствената сутрин всяка седмица, когато децата не бяха натоварени с наложени им от възрастните задължения като ходене на училище или църква. В събота сутрин можеше да си стоиш по пижама, да се курдисаш на килима в хола и да се наслаждаваш на поредицата от анимационни филмчета, захаросаните зърнени закуски, видеоигрите и необятните възможности на въображението си.

В събота сутрин всичко изглеждаше възможно.

Всички на моята възраст си спомнят къде са били и какво точно са правили, когато са чули за пръв път за състезанието. Аз седях в скривалището си и гледах епизод на Роботек — една изключително стара японска анимационна поредица, която наскоро бях открил по канала за класическа анимация. Точно по средата на епична звездна битка новинарският бюлетин изскочи във видеофийда ми и обяви, че Джеймс Холидей е починал тази нощ.

Естествено, знаех кой беше Холидей. Всички знаеха. Tой беше гениалният автор на видеоигри и създател на ОАЗИС — масова онлайн симулация за множество играчи, постепенно прераснала в глобалната виртуалнa реалност, която почти цялото човечество сега използваше ежедневно за всичко — от бизнес до комуникация и развлечения. Безпрецедентният успех на ОАЗИС бе превърнал Холидей в един от най-богатите хора в света.

Първоначално не разбирах защо медиите вдигаха такъв шум около смъртта на милиардера. Все пак хората на планетата Земя си имаха други грижи. Дългогодишната енергийна криза. Катастрофалните климатични промени. Повсеместния глад, бедност и болести. Пет-шест войни. Сещате се — "Кучета и котки живеят в хармония… масова истерия" [1]. Обикновено новините не прекъсваха интерактивните комедийни сериали и сапунени опери, освен ако не се бе случило нещо наистина важно. Като например разпространението на смъртоносен вирус или изчезването на някой голям град в облака на атомна бомба. Такива важни неща. Колкото и известен да беше, на смъртта на Холидей трябваше да се посвети само кратък сегмент във вечерните новини, за да можеше мърлявият народ да поклати завистливо глава, когато водещите съобщяха безсрамно голямата сума пари, която щяха да получат наследниците на богаташа.

Но в това беше проблемът. Джеймс Холидей нямаше наследници.

Бе починал на шейсет и седем години като ерген, без да има живи роднини и — според повечето слухове, без нито един приятел. Беше прекарал последните петнайсет години от живота си в уединение, а през това време (ако можеше да се вярва на слуховете) се бе побъркал окончателно и безвъзвратно.

И така — истинската невероятна новина от онази януарска сутрин, новината, която накара всички от Торонто до Токио да се подмокрят от кеф, засягаше завещанието на Холидей и съдбата на огромното му богатство.

Той бе оставил кратко видео послание заедно с инструкции записът да бъде пуснат в световните медии, когато умре. Бе се погрижил и всеки потребител на ОАЗИС веднага да получи копие от видеоклипа. Още помня как чух познатия електронен звън, когато имейлът пристигна в пощата ми само няколко секунди след първия новинарски бюлетин.

Видео посланието му всъщност представляваше внимателно монтиран късометражен филм, озаглавен Поканата на Анорак. Известен с ексцентричността си, Холидей беше вманиачен на тема 80-те години на XX в. — десетилетието, през което бил тийнейджър — и в Поканата на Анорак бе пълно с, както разбрах по-късно, малко известни препратки към попкултурата на 80-те, които не забелязах първия път, когато го гледах.

Целият клип бе малко по-дълъг от пет минути, а в следващите дни и седмици щеше да се превърне в най-задълбочено изследвания филмов материал и да надмине дори филма на Запрудер [2]по броя анализи на всеки кадър, които му бяха посветени. Поколението на моите връстници щеше да научи наизуст всяка секунда от посланието на Холидей.

Поканата на Анорак започва със звук от тромпети — началото на стара песен на име Купонът на мъртвеца.

Песента звучи на черен фон през първите няколко секунди, докато към тромпетите не се включва китара, а миг по-късно се появява Холидей. Но той не е 67-годишен старец, грохнал от старост и болести. Изглежда точно както на корицата на списание Тайм от 2014 г. — висок, слаб, здрав мъж на четирийсет години, с буйна коса и с неизменните си очила с рогови рамки, превърнали се в негова запазена марка. Носи и същите дрехи, като на снимката за списанието — избелели джинси и оригинална тениска на Space Invaders.