Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

На уебсайта, точно под нея, се бе появила и една икона. Тя приличаше на малка подвързана с кожа книга и водеше към нов уебсайт, anoraksalmanac.com, откъдето всеки можеше да изтегли безплатно книга със заглавие Алманахът на Анорак, съдържаща хиляди записки от дневника на Холидей без отбелязани дати.

Книгата бе дълга повече от две хиляди страници и представляваше наполовина мемоари, наполовина манифест на вманиачен геймър. В него се съдържаше подробно описание на личния живот на Холидей и на всекидневните му занимания. Повечето от записките представляваха разсъждения за различни класически видеоигри, научнофантастични и фентъзи романи, книги, комикси и факти от попкултурата на 80-те години. Имаше и няколко остри критики, които отричаха всичко — от организираните религиозни движения до диетичните газирани напитки. Една цяла глава от Алманаха бе написана на синдарин — измисления от Толкин език на елфите. След като въпросният текст бе преведен, се оказа, че той всъщност представляваше гневна реч за несъответствията между романите от поредицата Властелинът на пръстените и филмовите адаптации на Питър Джаксън. След това съчинение следваше дълго и пламенно есе, в което се твърдеше, че ако се разглеждаше като цяло, трилогията на Джаксън всъщност беше най-добрият фентъзи филм, правен някога.

От самото начало имаше хора, които подозираха, че Холидей някак си бе инсценирал смъртта си и че състезанието бе само великолепен рекламен трик. Но адвокатите му опровергаха слуховете няколко дни по-късно на излъчена в цялата страна пресконференция, на която потвърдиха всичко, казано от него в Поканата на Анорак. Цялото му богатство наистина щеше да бъде дадено на онзи потребител на ОАЗИС, който пръв намереше Великденското яйце. Всичко това бе написано черно на бяло в завещанието на Холидей — колосален юридически документ, който те подготвяли години преди да се разболее от рак.

Той бе взел всички възможни мерки то да не може да бъде обявено за недействително или анулирано. Това обаче не попречи на собствената му компания Григериъс Симюлейшън Систъмс незабавно да заведе голямо съдебно дело в опита си да оспори последната му воля. Бордът на директорите на ГСС (както се изрази един от членовете му) "са много разтревожени от вероятността най-печелившата компания в света да попадне в ръцете на първия сополив геймър, който успее да докаже, че е също толкова вманиачен по игрите, колкото и покойния ѝ основател".

Но като всезнаещ ситски лорд, Холидей бе предвидил този ход на ГСС и в завещанието си бе заявил от огромното му богатство да се отдели колкото е необходимо, за да бъде изпълнена последната му воля. Въпреки това ГСС вложи няколко години и милиони долари в опити да спре състезанието, преди накрая да развее бяло знаме. Усилията им само доказаха, че завещанието на Холидей е непоклатимо и че последното му желание ще бъде изпълнено.

"Ловът", както стана известно състезанието, бързо навлезе в глобалната култура. Също като спечелването на лотарията, търсенето на Великденското яйце се превърна в популярна мечта за деца и възрастни. Всеки можеше да участва в играта и, поне в началото, изглеждаше, че няма правилна или грешна стратегия за спечелването ѝ.

Алманахът на Анорак като че ли подсказваше единствено, че за да откриеш Великденското яйце, непременно трябва да знаеш всичко за любимите теми на Холидей. Това доведе до масов интерес към класическите видеоигри и попкултурата на 80-те години на XX в. Петдесет години след края на онова десетилетие тогавашните филми, музиката, игрите и стилът изведнъж се върнаха на мода. През 2041 г. оформената с гел на бодлички коса и избелелите джинси отново се носеха, а първите места в музикалните класации заемаха кавърверсии на хитове от 80-те. Някогашните тийнейджъри от 80-те, сега наближаващи пенсионна възраст, преживяваха странното приятно усещане, че внуците им се интересуват от младежките им увлечения.

През този период се роди нова субкултура с милиони последователи, които посвещаваха всеки свободен момент от живота си на търсенето на Яйцето. В началото тези хора бяха известни като "ловците на яйца", но бързо прозвището им ста на само "ловците". Пре з първата година от Лова беше много модно да си ловец и почти всички потребители па ОАЗИС твърдяха, че са такива.

На първата годишнина от смъртта на Холидей глъчката около състезанието започна да утихва. Бе минала цяла година, а никой не бе открил нищо. Нито ключ, нито порта. Според много хора част от проблема беше в самия размер на ОАЗИС. Във виртуалната среда имаше над хиляда свята, в които можеха да са скрити ключовете, а на ловците щяха да са им нужни години, за да претърсят дори само един от тях.