Кристина Клайн - Птичка в ръката

Светът е чудат и удивителен.

Защо хората не могат да имат това, което искат?

Той предлага всичко, което би ги направило щастливи,

но въпреки това всеки получава

не това, което иска.

Форд Мадокс Форд, Добрият войник

За Алисън тези две неща винаги ще бъдат свързани помежду си: моментът, който разсече живота й на две, и внезапното осъзнаване, че още преди катастрофата светът й не беше такъв, какъвто изглежда. В краткия миг, в който се случи инцидентът, и в моментите след това, които сякаш се движеха на бавни обороти, тя все още вярваше, че във Вселената има някакъв ред и че ще може да оправи нещата. Но само с една случайна грешка, зад която стояха десетки малки погрешни преценки и решения, тя стъпи в съвсем различна история, която дълго време като че ли нямаше нищо общо с нея. Наблюдаваше, сякаш стоеше зад огледално стъкло, как единственият живот, който познава, й се изплъзваше.

Ето какво се случи: тя уби дете. Не беше нейното дете. Не беше нейното момче, нейният тригодишен син. Прибираше се от парти, на което беше пийнала няколко питиета. Спря на едно кръстовище, другият автомобил мина въпреки знака „Стоп“, а тя не се дръпна от пътя. Нещата бяха толкова прости и едновременно толкова сложни.

Нещо се случва с човек в миговете след автомобилна катастрофа. Мозъкът има нужда от време, за да го проумее. Не вярваш на това, което разумът ти казва. Сърцето ти бие толкова силно, все едно е друго живо същество, отделно от теб. Всичко изглежда прекалено близо.

Тя видя автомобила, който идваше към нея, но остана скована и неподвижна на седалката. Затвори очи, чу чупенето на стъкло и усети силния удар на метал в метала. Последва тишина. Усети мирис на бензин и отвори очи. Другият автомобил беше смачкан, от него излизаше пушек, а предното му стъкло бе разбито. Алисън не виждаше какво става вътре. Вратата на шофьора се отвори и олюлявайки се, от колата излезе мъж.

— Момчето ми — момчето ми е ранено — извика той с глас, в който се усещаше паника.

— Имам телефон, ще се обадя на 911 — каза Алисън.

— За бога, побързайте — отвърна мъжът.

Тя набра номера с несигурни пръсти. Цялата трепереше, дори зъбите й тракаха.

— Стана катастрофа — каза тя на оператора. — Изпратете помощ. Има ранено момче.

Операторът попита къде се намира Алисън, а тя не знаеше какво да отговори. Беше завила в погрешна посока, бе поела на север вместо на запад и се беше озовала на това непознато шосе. Веднага разбра, че се е изгубила. Но нямаше къде да обърне, затова просто продължи да кара. Шосето водеше към други, по-малки и по-зле осветени пътища, трудно се виждаше в мъглата и тъмнината, а тя се оказа на кръстовище с четири стопа. Алисън влезе в кръстовището преди да осъзнае, че другият автомобил нямаше да спре — колата беше от дясната й страна, затова бе с предимство, но само преди миг, когато тя навлезе в кръстовището, колата я нямаше. Сякаш буквално се бе появила от нищото.

Алисън знаеше, че не трябва да обяснява всичко това на оператора, но нямаше представа къде се намира. Протегна глава, за да погледне през предното стъкло, видя табела — Соу Хил Роуд — и веднага каза на оператора.

— Изчакайте — отвърна оператора. — Добре, в Шърман сте. Веднага изпращам линейка.

— Моля ви, кажете им да побързат — каза Алисън.

От болницата се обади на съпруга си и му каза за катастрофата, обясни му, че колата е съсипана и че китката й е наранена, но не му каза, че навсякъде около нея лекари и медицински сестри издаваха заповеди, а летящите врати се отваряха и затваряха с трясък. В центъра на цялата тази суматоха беше едно малко момче със счупен череп и изцапана с кръв тениска. Но Чарли скоро щеше да научи. Тя трябваше да му се обади отново, за да му каже да не идва в болницата, защото вече бе откарана в полицейския участък. Последва тишина и след миг той каза:

— О, боже.

В този момент цялото й вцепенение се изпари.

— Не идвай — потрепна тя, а той попита:

— Какво си направила?

Не очакваше такава реакция, макар че не беше мислила и очаквала нещо конкретно. Не знаеше какво да очаква. Но внезапно осъзна, че Чарли не беше с нея, не беше заел подсъзнателно нейната страна, и това й се стори толкова шокиращо, че тя се подготви за проблемите, които й предстояха.

— Трябва ли ни адвокат? — попита той, след като стана ясно, че тя няма да отговори на предишния му въпрос.