Кристина Клайн - Птичка в ръката

Книгите на Клеър с твърди корици бяха подредени на купчини по масите из цялата стая. На корицата, изцяло в розово и с бели надписи, имаше леко размазана снимка на чаша мартини, наклонена на една страна, от която се изливаха капки синя течност по гръбчето на книгата и по задната корица. Алисън знаеше, че това е стилът на Рик Ман, графичен дизайнер, чиито корици бяха навсякъде този сезон. Тя се промъкна до една маса и отвори книгата, за да види снимката на автора. Клеър беше наполовина в сянка, златистата й коса бе изваяна като пейзаж на Ървинг Пен [1] Прочут фотограф, известен със своята портретна и модна фотография. — Б. пр. , меланхоличният й поглед гледаше напред. Фотографът Астрид Енкарте беше още едно модерно име. Очевидно издателят не бе жалил средства.

Алисън обърна книгата и прегледа имената на задната корица — списък от млади автори, осъзнаващи предателството си, които изреждат отривисто очаквани пищни прилагателни и мистериозни фрази: „Мъгляво брилянтните странствания на един страстен ум през минираното поле на американското детство“, казваше един от тях. Друг просто възкликваше: „Уау. Да. Здравей!“.

В другия край на стаята Клеър забавляваше гостите. Беше облечена в прозрачна дантелена рокля върху друга черна рокля с тесни презрамки, които подчертаваха здравите й бицепси. Острите върхове на зелените й обувки с високи токчета се подаваха под роклята като муцуни на малки крокодилчета. Тя се наведе напред с ръка на корема си, докато махаше театрално с другата.

— О, дръж се прилично! — възкликна тя.

Мъжът, който провокира това предупреждение, прошепна нещо в ухото й. Тя го погледна с флиртуващ поглед по онзи очебиен начин, възможен единствено, ако мъжът е гей, и каза:

— Тревър, ужасен си.

Въпреки старото им приятелство Алисън се колебаеше дали да й се обади. Преди няколко месеца тя бе направила опит да се сдобрят, като покани Клеър и Бен на вечеря в Рокуел, но Клеър остана сдържана и хладна, както винаги. На Алисън й се стори, че проблемът между тях беше по-голям, отколкото предполагаше. Изглеждаше малко вероятно нещо толкова тривиално, като статия за списание, да скъса приятелство, продължило цял живот. Но Алисън се страхуваше да попита.

Години наред, докато растяха, двете прекарваха голяма част от времето си заедно и търсеха отговорите на провокативни въпроси — за света, за други хора, за самите себе си. Но колкото по-добре опознаваш един човек, толкова повече рискуваш с всяко следващо откровение. Като тийнейджъри, когато Клеър споделяше някоя клюка за друг човек, Алисън неведнъж се беше питала дали времето, което прекарват заедно, щеше да е гаранция, че един ден Клеър няма да я намрази. По онова време Алисън дори не знаеше защо мисли за това. Някъде дълбоко в себе си, на място, което едва познаваше, тя усещаше, че приятелството на Клеър може би е временно.

Защо си толкова сдържана и хладна? Понякога, мислеше си Алисън, не задаваш очевидния въпрос, защото не искаш да научиш отговора. Причината не е единствено в това, че може и да не ти отговори, а че истината е многопластова и сложна. Не е само една. Вероятно вярва, както беше казала Клеър, че вече нямате нищо общо помежду си; не иска да се натрапва в забързания ти живот; децата ти отнемат голяма част от енергията ти. Но казвайки, че вече нямате нищо общо помежду си, тя всъщност иска да каже, че е трудно да се общува с теб, че нямаш никаква представа за новите филми и че вдигаш бебето си над главата си, за да помиришеш памперса му. Има предвид, че не е сигурна дали иска да има деца, а комбинацията от ежедневно еднообразие и хаос, в което се е превърнал животът ти, я отвращава. Намира постоянните въпроси на дъщеря ти за досадни; писнало й е от онези вечери в града, когато към десет и половина ставаш неспокойна и разсеяна и започваш да гледаш часовника си, защото трябва да се прибереш у дома преди полунощ, когато приключва смяната на детегледачката. Истината е, че тя също усеща равнодушието ти, когато говорите за нейния живот — търсенето на най-добрите дим сум [2] Традиционно китайско ястие, представляващо малки тестени хапки с пълнеж, които са задушени на пара, пържени или сварени. — Б. пр. в Китайския квартал, умората й след полета до Амстердам през уикенда, анализа й на последната пиеса, която е гледала извън Бродуей. Каква полза имаше да се говори за противоречията? Ако става въпрос за терапия, ползата навярно е голяма. Но Алисън не беше сигурна, че това важи и за истинския живот.