Кристина Клайн - Птичка в ръката

— Предположих — отвърна той. — Но трябва да отбележа, че на живо изглеждате много по-жизнена, отколкото на онази снимка в книгата, на която приличате на ледена принцеса.

— Благодаря ви.

— Всички ние много се гордеем с нея — усмихна се Джейми и стисна Клеър през кръста.

— Чухте ли, че днес подписахме сделка с Япония за издаване на книгата с твърди и меки корици? И че агентът й преговаря с Дриймуъркс ? А че тази седмица книгата й имаше страхотна рецензия в Ентъртейнмънт Уийкли ? Всичко се случва толкова бързо!

Клеър се чувстваше нелепо да стои там и да слуша как Джейми преувеличава фактите. Представи си как нейната книга с 230 страници буквално се издува и полита във въздуха. Сделката с Япония беше за нищожните 5000 долара. Агентът на Клеър беше успяла да подхвърли книгата на „Дриймуъркс“, защото неин съсед работеше там на ниска длъжност. „Страхотната“ рецензия в Ентъртейнмънт Уийкли всъщност й даваше оценка „Добър“ 4+. Но Клеър знаеше, че това е част от играта.

— Книгата е на първо място в списъка ми за четене — каза Джим Оливър и отпи от чашата си. Той я вдигна нагоре и я погледна бегло, сякаш обмисляше да вдигне тост. — Е, каква е тази работа със сините мартинита?

Клеър взе едно копие на книгата си и го размаха пред очите му.

— Това изяснява нещата — отвърна той. Джейми, когото Клеър беше опознала добре през последните няколко седмици, я сръчка с лакът.

— Това беше питието на майка ми — обясни Клеър. — Кюрасаото й действаше като хероин.

— И тя била, нали разбирате, в депресия — намеси се Джейми и кимна многозначително с глава.

Клеър потърси майка си в стаята. Лусинда Елис беше там, от кръв и плът, и разговаряше любезно с Марта Бел Кланси — спасителен пояс, който си беше взела със себе си от Северна Каролина. Двете жени бяха облечени в рокли на цветя, носеха бежови високи обувки и перли. Приличаха на театрален реквизит за книгата на Клеър. От време на време Бен водеше някой да се запознае с Лусинда, а тя изпадаше във възторг по начин, който стряскаше нюйоркчани, но за нея беше толкова естествен, колкото и дишането й.

Клеър се обърна и погледът й падна върху Алисън, която стоеше до масата за напитки. Момче с татуировка на бодили на ръката си й подаваше чаша синьо мартини, а тя се оглеждаше, за да намери някого, с когото да разговаря. Изглеждаше несигурна в себе си, не на място. В предишната си роля, която беше играла цял живот, Клеър щеше да се втурне да я представи на някого от гостите, но сега реши да не се намесва. Психоаналитикът на Клеър й помагаше да погледне света по-отдалече, да престане да се чувства отговорна за чувствата на другите хора, жертвайки себе си. Това беше част от решението й да напише книгата, да отложи раждането и отглеждането на деца, да си даде време да разбере какво иска от живота си.

Да се забърка с Чарли.

Клеър погледна часовника си: 20:44.

— Ще ме извините ли за момент? — обърна се тя към Джейми. — Връщам се веднага. Беше ми приятно да се запознаем — каза на мъжа от списание Пийпъл , който потупа книгата с пръст и се засмя.

Тя заключи вратата на тоалетната, извади мобилния си телефон от малката си дамска чанта и натиска бутона с номер девет за бързо набиране на Чарли.

— Здравей — вдигна той след няколко позвънявания. — Това е изненада. Не си ли…?

— Измъкнах се — отвърна тя. — В тоалетната съм.

— Кой се обажда, тате? — попита детски глас, а Чарли отговори с приглушен глас:

— Никой, скъпа, от работата.

— Никой ли? — Думата предизвика болка, въпреки че Клеър знаеше, че се държи глупаво и безразсъдно. Тя въздъхна: — Не дойде.

— Съжалявам — каза той. — Трябваше да се обадя. В последния момент…

— Знаех, че няма да дойдеш.

Той не отговори, затова тя продължи:

— Всичко е наред. Просто… без теб е скучно.

— Не вярвам. Това е твоят звезден миг.

— Не се чувствам така. Всичко е някак много отдалечено от мен.

— Книгата е много добра. Знаеш го, нали?

— Коя книга? — Клеър чуваше Ани да пита.

— Никоя, скъпа — отново отговори той с приглушен глас.

— Просто нещо, което чета. Помогни на Ноа с влакчето. Идвам след минута.

— Прочете ли я вече? — попита Клеър.

— Да, свърших я този следобед във влака. — Той замълча и Клеър предположи, че чака Ани да излезе. После продължи: — Историята е невероятна. Кара ме да… О, няма значение. Ще говорим за това по-късно.

— Не, кажи ми.

— Честно казано, кара ме да те харесвам дори още повече.

— О, така ли? — Тя се усмихна.