Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

— Джаксън, доволен ли си?

— Тъй вярно, сър.

— Добре. Скоро пред нас ще се открие една гледка, която искам да видиш. Трябва да я погледнеш само веднъж. Цялата операция ще бъде съвсем безболезнена.

Чудя се за какво ми се подиграва сега, мислеше шофьорът. Знае всичко, защото някога е бил бригаден генерал. Ако го е бивало като бригаден генерал, защо не си е останал такъв? Толкова е съсипан, че чак се е смахнал.

— Ето я гледката, Джаксън — каза полковникът. — Спри колата край пътя и ще погледаме.

Полковникът и шофьорът минаха на онази страна на шосето, която беше откъм Венеция, и погледнаха отвъд лагуната. Силният студен вятър, който духаше от планините, шибаше водата, изостряше контурите на сградите и те придобиваха ясни геометрични очертания.

— Точно срещу нас е Торчело — посочи полковникът. — Там са живели хората, прогонени от континента от вестготите. Те са построили онази църква, която виждаш отсреща с квадратната кула. Някога там е имало трийсет хиляди души и те са построили църквата, за да почитат своя бог и да му се молят. След като я построили, устието на река Силе се затлачило с тиня или пък някакво голямо наводнение променило коритото й и всичката тази земя, през която току-що минахме, била наводнена, развъдили се комари и малария започнала да мори хората. Тогава се събрали старейшините и решили да се преместят в някое здравословно място, където да се отбраняват с лодки, и вестготите, ломбардците и всички останали разбойници да не могат да се приближат до тях, защото тези разбойници не разполагали с морски съдове. Момчетата от Торчело били големи мореплаватели. И така, те натоварили камъните от къщите си на шлепове, като този, който току-що видяхме, и построили Венеция.

Той замълча.

— Отегчавам ли те, Джаксън?

— Съвсем не, сър, не съм знаел никога кои са били пионери при построяването на Венеция.

— Момчетата от Торчело. Били са мъжки момчета и са строили с голям вкус. Родното им място е било малко селце на име Каорле, нагоре по брега. Но те привлекли населението на градовете и селцата в околността, когато вестготите ги нападнали. Едно момче от Торчело, което превозвало контрабандно оръжие в Александрия, открило тялото на свети Марко и го изнесло тайно, като го скрило под купчина от прясно свинско месо, за да не могат да го открият митничарите-езичници. Това момче докарало тленните останки на свети Марко във Венеция. Сега той е техният покровител и са му издигнали катедрала. По онова време те търгували толкова далече на изток, че архитектурата е прекалено византийска за моя вкус. Никога не са строили по-добре, отколкото в началото, в Торчело. Ето това там е Торчело.

Това наистина беше Торчело.

— Площад „Сан Марко“ е там, където са гълъбите и голямата катедрала, която прилича на кинотеатър, нали?

— Точно така, Джаксън. Бързо схващаш. Добре, щом я възприемаш така. Сега погледни отвъд Торчело и ще видиш красивата campanile на Бурано, която има почти толкова голям наклон, колкото кулата в Пиза. Бурано е много гъсто населен малък остров, където жените правят прекрасна дантела, мъжете правят bambini, а през деня работят във фабриките за стъкло на съседния остров, който се вижда отзад, с другата campanile — това е Мурано. През деня те правят прекрасно стъкло за богатите по света, а после се прибират вкъщи с малкото vaporetto 13 13 Параходче (итал.). — Б.пр. и правят bambini. Макар че не всеки прекарва всяка нощ с жена си. През нощта те ходят и на лов за патици с големи дълги пушки по плитчините на блатата в лагуната, която виждаш отсреща. Изстрелите се чуват през цялата нощ, когато има луна.

Той замълча.

— Ако погледнеш отвъд Мурано, ще видиш Венеция. Това е моят град. Бих могъл да ти покажа още много неща, го май че трябва вече да тръгваме. И все пак погледни го добре. Оттук може да се види как се е случило всичко. Но никой не го поглежда оттук.

— Красива гледка. Благодаря ви, сър.

— Е — каза полковникът, — да тръгваме.

Но продължи да гледа, градът му се виждаше толкова прекрасен и той се развълнува, както едно време, когато беше на осемнайсет години и го видя за първи път, и не разбираше нищо от него, а само знаеше, че е красив. Зимата беше много студена през онази година и планините отвъд равнината бяха побелели. Австрийците трябваше да се опитат да направят пробив там, където река Силе и старото корито на Пиаве образуваха ъгъл и представляваха единствените отбранителни линии.