Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

— Аз не преживявам, сър.

— Добре — каза полковникът.

Той също не преживяваше, защото тъкмо в този момент видя едно платно отвъд наредените нагъсто мрачни дървета в далечината. Беше голямо, червено, спускаше се косо надолу от върха и напредваше бавно зад дърветата.

Защо трябва винаги да трепва сърцето ти, когато видиш някакво платно да се движи, мислеше си полковникът. Защо сърцето ми трепва, когато видя големите бавни сиво-бели волове? Сигурно е от походката, а и от вида, големината и цвета им.

Но се вълнувам и когато видя някое хубаво голямо муле или стадо от добре гледани товарни мулета. Вълнувам се и от койота всеки път, когато го видя, и от вълка, с походка, каквато няма никое друго животно — сив, уверен в себе си, носещ тази тежка глава с враждебни очи.

— Виждал ли си някога вълци около Ролинс, Джаксън?

— Съвсем не, сър. Вълците там са изчезнали, преди да се родя; изтровили са ги. Има обаче много койоти.

— Обичаш ли койотите?

— Обичам да ги слушам през нощта.

— И аз. Най-много от всичко, след плуващи между бреговете платноходки.

— Ето там има една, сър.

— По канала Силе — каза полковникът. — Това е платноходка, която пътува за Венеция. Вятърът духа откъм планините и тя напредва бързо. Има вероятност да стане доста студено през нощта, ако вятърът не стихне — той ще докара много патици. Завий наляво и ще се движим покрай канала. Има хубав път.

— Там, откъдето съм, много не биеха патици. А в Небраска, покрай Плат, имаше колкото щеш.

— Искаш ли да стреляш там, където отиваме?

— Едва ли, сър. Аз съм един стрелец… По ми се ще да се потъркалям в спалния чувал. Нали знаете, неделя е.

— Да — отвърна полковникът. — Можеш да си останеш в чувала и до обед, ако искаш.

— Донесъл съм препарат против насекоми. Би трябвало да спя добре.

— Едва ли ще ти потрябва. Донесе ли „К-дажби“ 9 9 Дажби, които се раздават на войниците в полева обстановка под името на Ансъл Кейс, американски физиолог. — Б.пр. или „десет заедно“ 10 10 Продоволствена дажба — десет дажби в една опаковка. — Б.пр. ? Тук храната е само италианска, както знаеш.

— Донесох няколко консерви, да се намират, а и да почерпим.

— Добре — каза полковникът.

Той гледаше напред, за да види мястото, където пътят, който минаваше покрай канала, отново се вливаше в главното шосе. Знаеше, че ще го види в такъв ясен ден. Отвъд блатата, мрачни като блатата през зимата в устието на Мисисипи край Пайлът Таун, с приведени от силния северен вятър тръстики, той забеляза квадратната кула на църквата в Торчело, а зад нея — високата campanile на Бурано. Морето беше сиво-синьо и той видя платната на дванайсет платноходки, носени от вятъра към Венеция.

Ще трябва да почакам, докато пресечем реката Дезе над Ногера, за да го видя съвсем ясно, мислеше той. Странно е да си спомни човек как се бихме покрай канала през онази зима, отбранявайки го, без въобще да го видим. Веднъж се върнах в тила, стигнах чак до Ногера, беше ясно и студено като днес и аз го видях отвъд залива. Но не можах да вляза в него. Той е мой град, въпреки това, защото воювах за него, когато бях момче, и дори сега, когато съм петдесетгодишен, те знаят, че съм воювал за него и съм един от собствениците му, и се отнасят добре с мен.

Мислиш ли, че затова се отнасят с теб добре, попита се той.

Може би. Може би се отнасят добре с мен, защото съм полковник от победителите. Макар че не вярвам да е за това. Поне се надявам, че не е така. Това не е Франция, мислеше той.

Там влизаш с бой в някой град, който ти е скъп, и се стараеш да не развалиш нещо, а после, ако си със здрав разум, внимаваш да не се върнеш отново в него, защото ще срещнеш някои герои от войната и те няма да ти простят, че си се бил за него. Vive la France et les pommes de terre frites. Liberte, Venalite et Stupidite 11 11 Да живее Франция и пържените картофи. Свобода, продажност глупост (фр.). — Б.пр. , Великата clarte 12 12 Яснота (фр.). — Б.пр. на френската военна мисъл. От дьо Пик насам не са имали нито един военен мислител. Той също беше нещастен, проклет полковник. Манжен, Мажино и Гамлен. Избирайте, господа. Три философски школи. Първата: ще ги ударя по муцуната. Втората: ще се скрия зад онова нещо, което не може да закрие дори и левия ми фланг. Третата: ще си заровя главата в пясъка като щраус, уверен във величието на Франция като военна сила и после ще офейкам.

„Ще офейкам“ е прилично и мило казано. Безспорно, мислеше той, винаги когато прекалено опростяваш, ставаш несправедлив. Спомни си всички добри другари от Съпротивата, спомни си Фош, който се биеше и беше организатор, спомни си как добре се държаха хората. Спомни си своите добри приятели и тези, които загинаха. Спомни си много неща, още веднъж си спомни своите най-добри приятели и най-прекрасните хора, които познаваш. Не бъди зъл, нито пък глупав. И какво общо има това с воюването като занаят? Стига, каза си той. Тръгнал си да се забавляваш.