Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

Водата почти не се движеше и мъртвите бяха престояли там дълго време, плаваха и се подуваха, с лица нагоре и надолу — независимо от своята националност, докато постигаха колосални размери. Накрая, след като беше установен някакъв ред, трудовите войски ги изтеглиха през нощта от водата и ги заровиха близо до пътя. Полковникът погледна дали там зеленината не беше по-ярка, но не забеляза никаква разлика. В каналите обаче имаше много патици и гъски, а навсякъде покрай пътя хора ловяха риба.

Все пак ги изровиха, помисли си полковникът, и ги погребаха в голямото ossario 8 8 Гробище (итал,). — Б.пр. край Нервеза.

— Тук воювахме, когато бях момче — каза полковникът на шофьора.

— Дяволски равна местност за военни действия. А реката ваша ли беше?

— Да. Беше наша, после я загубихме и отново я превзехме.

— Никакви възвишения, докъдето ти виждат очите.

— Това беше трудното. Трябваше да се крием зад възвишения, които не се забелязваха — бяха толкова малки, в канавките, в къщите, зад бреговете на канала и живите плетове. Беше както в Нормандия, само че още по-равно. Сигурно така се воюва в Холандия.

— Реката изобщо не прилича на Рапидо.

— Беше много хубава стара река. Нагоре по течението бе доста пълноводна, преди да построят тези водноелектрически централи. Имаше много дълбоки и коварни корита сред камъчетата и чакъла в плитчините.

Знаеше колко досадни са чуждите преживявания от войната и престана да говори за това. Всеки я възприема посвоему, мислеше си той. Никой не се интересува от нея абстрактно, освен истинските войници, а истински войници почти няма. Правиш ги войници, добрите загиват, а докато станат добри, винаги се хвалят за нещо така упорито, че нито виждат, нито чуват. Все мислят за това, което са видели, и докато им говориш, обмислят с какво отговорът им ще допринесе за тяхното повишение или привилегии. Нямаше смисъл да отегчава това момче — независимо от нашивката на пехотинец, „Пурпурното сърце“ и другите неща, които носеше, то съвсем не беше войник, а просто човек, вкаран, пряко волята му, в униформа, избрал да остане в армията, преследвайки свои собствени цели.

— С какво се занимаваше преди войната, Джаксън?

— Държахме с брат ми гараж в Ролинс, щата Уайоминг, сър.

— Ще се върнеш ли пак там?

— Брат ми загина в Тихия океан, а от момчето, на което оставихме гаража, не излезе нищо. Загубихме всичко, което бяхме вложили.

— Лошо — каза полковникът.

— Вие сте дяволски прав — отговори шофьорът и добави: — сър.

Полковникът погледна напред по пътя. Знаеше, че ако продължат по него, не след дълго ще стигнат завоя, който той очакваше, но беше нетърпелив.

— Отваряй си очите и завий вляво по онзи път, който започва от бариерата — каза той на шофьора.

— Мислите ли, че коларските пътища в низината ще са добри за тази голяма кола?

— Ще видим. Дявол да го вземе, човече, не е валяло от три седмици.

— Не им вярвам аз на тези коларски пътища.

— Ако затънем, ще те изтегля с волове.

— Мислех си само за колата, сър.

— По-добре си помисли за това, което ти казах, и завий вляво по онзи път, ако смяташ, че е проходим.

— Сякаш идва от живите плетове.

— За нас пътят е чист. Спри веднага, след като го отминеш — ще сляза да огледам.

Той излезе от колата, пресече широкото асфалтирано шосе и погледна тесния, прашен път, с бързия канал и гъстия плет отвъд. Зад плета той съгледа ниска червена селска къща с голям хамбар. Пътят беше сух. По него нямаше дори и коловози от каруци. Върна се в колата.

— Булевард — каза той. — Стига си се притеснявал.

— Слушам, сър. Колата е ваша, сър.

— Знам. Все още плащам за нея. Ти какво, Джаксън, винаги ли страдаш така, когато преминаваш от главен по коларски път?

— Съвсем не, сър. Но има голяма разлика между джип и ниско окачена кола. Знаете ли какъв е просветът на диференциала и шасито по този път?

— В багажника има лопата, имаме и вериги. Да видиш какво ни чака, след като излезем от Венеция!

— С тази кола ли ще пътуваме докрая?

— Не знам. Ще видя.

— Помислете за калниците, сър.

— Ще отрежем калниците, както правят индианците в Оклахома. И без това сега е с прекалено големи калници. Тя има от всичко повече, отколкото й е необходимо, с изключение на двигателя. Джаксън, това се казва двигател.

— Наистина, сър. Голямо удоволствие е да се кара с този мощен двигател по хубавите пътища. Затова не искам да й се случи нищо лошо.

— Много мило от твоя страна, Джаксън. А сега престани да преживяваш.