Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Господин Бейкър, когато човек отиде на лекар, адвокат или поп, съществува едно правило за тайна. Важи ли то и за банкерите?

— Чувал ли си някога банкер да обсъжда положението на свой клиент, Итън? — засмя се той.

— Не съм.

— Ами, опитай някога, да видим докъде ще стигнеш. А освен че такъв обичай наистина съществува, не забравяй, че съм и твой приятел, Итън.

— Знам. Изглежда, нещо нервите ме тресат. Отдавна не ми е излизал късметът.

— Какъв късмет?

— Ще играя с открити карти, господин Бейкър. Маруло го е закъсал.

— В какъв смисъл? — приближи се той плътно към мен.

— Нямам точна представа, сър. Но ми се струва, че става дума за незаконно пребиваване.

— Откъде знаеш?

— Той самият ми го каза… е, не точно с тия думи. Нали го знаете как приказва.

Усетих как умът му захвърча на всички посоки, как взема разни парчета и ги сглобява.

— Давай нататък — рече. — Направо си е готов за депортиране.

— Точно това ме притеснява. Той винаги се е отнасял добре с мен, господин Бейкър. Не бих му навредил по никакъв начин.

— Но и към себе си си длъжник, Итън. Какво ти предлага той?

— Не бих го нарекъл точно предложение. Наложи ми се да го извлека от куп развълнувани приказки. Но останах с впечатлението, че ако се сдобия бързо с пет хиляди в брой, ще мога да стана собственик на магазина.

— Изглежда, се кани да бяга… но ти не си сигурен.

— Нищо конкретно не знам всъщност.

— Така че не съществува възможност да те олепят като таен негов съзаклятник. Нищо конкретно не ти е съобщавал.

— Точно така, сър.

— Тогава как стигна до тази цифра?

— Много лесно, сър. Толкова са всичките ни пари.

— Но може и по-евтино да го купиш?

— Възможно е.

Направи бърз оглед на магазина, да го оцени.

— Ако си прав в предположенията си, ще можеш да преговаряш от силна позиция.

— Не ме бива много по тая част.

— Нали знаеш, че не съм привърженик на сделките под масата. Какво ще кажеш, ако аз поговоря с него?

— Не е в града.

— Кога го очакваш да се завърне?

— Нямам представа, сър. Не забравяйте, че това е просто лично мое впечатление — че може да ми направи предложение и ако имам налични пари, да стигнем до сделка. Нали знаете, че съм му симпатичен.

— Знам.

— Никак няма да ми е приятно, ако реши, че се възползвам от положението му.

— Винаги може да го продаде другиму. И то за повече пари — за десет хиляди, да речем, без проблем.

— Излиза, че храня прекалено големи надежди.

— Виж какво, няма полза от мисленето на дребно. Пък и си длъжен да се грижиш за Номер едно.

— Номер две в случая. Парите са на Мери.

— И тук си прав. Е, и какво по-точно си намислил?

— Ами, мисля си, дали няма да можете да съставите необходимата документация, като оставите непопълнена сумата и датата. Възнамерявам да изтегля парите в петък.

— Защо точно в петък?

— Пак става дума за мое предположение, но той спомена, че всички заминавали за празниците. Затова ми се струва вероятно тъкмо тогава да намине. Нали има сметка при вас?

— Няма, за Бога. Съвсем наскоро я изпразни. Щял да купува акции, рече. Не се впечатлих, тъй като и друг път го е правил и винаги е внасял обратно повече от изтегленото. — Погледна право в очите една румена госпожица Райнголд 63 63 „Miss Rheingold“ — популярна бира в щата Ню Йорк през 1940–1950 г. Всяка година потребителите гласували коя красавица да бъде изобразена на рекламата й — избори, които се следели с не по-малък интерес от тези за американския президент. — Б.пр. върху хладилния шкаф, но не се отзова на веселата й покана. — Даваш ли си сметка, че можеш и да закъсаш с тая работа?

— В какъв смисъл?

— Ами, да кажем, може да го продаде и на половин дузина други хора, да не говорим, че може да е и ипотекиран до козирката. А няма да има възможност за издирване на нотариалния акт.

— Това, струва ми се, може да се установи от окръжната служба по имотно състояние. Знам, че сте ужасно зает, господин Бейкър, и че злоупотребявам с положението ви на наш семеен приятел. Но пък сте единственият ми приятел, който ги разбира тези неща.

— Ще звънна на Том Уотсън за нотариалния акт. По дяволите, Итън, много неудачен момент си избрал. Намислил съм да замина на кратко пътешествие утре вечер. И ако се окаже, че наистина е мошеник, много лошо може да те прекара. Да те ошушка до дупка.

— Ами тогава вероятно ще се откажа. Но, кълна се пред Бога, господин Бейкър, писна ми да съм продавач в бакалница.

— Не съм казал да се отказваш. Просто отбелязах, че рискът съществува.