Джон Стайнбек: Акулата Уикс

Едуард Уикс живееше в долината на Райските пасбища в тясна мрачна къща на самия път. Зад къщата имаше градина от праскови и голяма зеленчукова градина. Едуард Уикс се грижеше за прасковите, а жена му и красивата му дъщеря се занимаваха със зеленчуковата градина и отглеждаха грах, боб и ранни ягоди за продажба.

Едуард Уикс имаше грубо загоряло лице и малко студени очи почти без ресници. За него се носеше славата, че е най-хитрият човек в долината. Той правеше сложни сделки и се чувстваше много щастлив, когато продадеше своите праскови няколко цента по-скъпо от съседа си. Ако му се удадеше случай, занимаваше се и с продажба на коне, като малко шмекеруваше. Със своята съобразителност беше заслужил уважението на общината, но въпреки това не стана по-богат. Но обичаше да си дава вид, че има спестявания в ценни книжа. На събранията на училищния съвет разсъждаваше с другите членове на общината, когато ставаше дума за различни акции, и затова хората бяха решили, че има значителни спестявания. Жителите на долината го наричаха Акулата Уикс. „Той ли, Акулата? — казваха за него. — Той сигурно е събрал двадесетина хиляди, а може и повече. Умен е той — не можеш го подведе“.

Истината бе, че Акулата Уикс нито веднъж в живота си не бе държал повече от петстотин долара. Най-голямото удоволствие за него бе да смята, че е богат. Той така се наслаждаваше на това чувство, че сам повярва в собственото си богатство. Като определи въображаемото си богатство на петдесет хиляди долара, той заведе тетрадка като главна книга, където вписваше данните от своите влогове и изчисляваше печалбите. Всичките тези действия станаха най-голямата радост в живота му.

По това време в Сълинъс новата нефтена компания реши да извърши сондажи в южната част на окръг Монтърей. Като разбра за това, Акулата отиде във фермата на Джон Уайтсайд, за да обсъди с него ценността на акциите на новата компания.

— Интересува ме нефтената компания на Южния окръг — рече той.

— Да, отчетите на геолозите обнадеждават — съобщи Джон Уайтсайд. — Аз и по-рано бях чул, че в този район има нефт. Чувал съм го преди много години.

С Джон Уайтсайд се съветваха често по такива въпроси.

— В началото аз не бих вложил много пари — добави той.

Акулата стисна с пръсти долната си устна и се замисли за минута.

— Все си мисля за това — каза той. — Примамлива работа. Имам десет хиляди долара, които така си и стоят. Но преди това трябва добре да се обмисли. Много бих желал да зная вашето мнение.

Акулата вече беше решил какво да прави. В къщи той взе тетрадката и намали въображаемата си банкова сметка с десет хиляди долара, а след това в графата за ценни книжа вписа хиляда долара акции на нефтената компания от Южния окръг. И от този ден започна да следи трескаво борсовия бюлетин. Когато цените на акциите малко се повишиха, Акулата се разхождаше, като тихичко си подсвиркваше, но когато падаха, в гърлото му засядаше буца от страх. Най-сетне цените на Южната нефтена компания отново подскочиха. Акулата изпадна в такова ликуване, че веднага отиде в Универсалния магазин и си купи за камината черен мраморен часовник с две колони от оникс от двете страни на циферблата и с бронзов кон отгоре. Хората в магазина се спогледаха многозначително и някой каза:

— Побъркал ли се е, що ли?

След една седмица акциите окончателно паднаха и компанията се разори. Когато чу тази новина, Акулата незабавно взе тетрадката и записа, че е продал своя дял един ден преди краха на компанията и е получил две хиляди долара печалба.

Пат Хъмбърт, на връщане от Монтърей, спря колата си до къщата на Акулата.

— Чух, че здравата си изгорял с акциите на Южната нефтена компания — подхвърли той.

Акулата доволно се усмихна.

— За какъв ме смяташ, Пат? Аз продадох тези акции преди два дена. Трябва да знаеш, че не съм толкова глупав. Аз виждах, че тези акции не струват нищо. Но знаех, че когато акциите се покачват, ще мога да ги продам изгодно. И когато някои започнаха да продават своите акции, и аз побързах да се отърва от своите.

— Добре си се измъкнал — възкликна възхитен Пат.

И когато той се отби в Универсалния магазин и предаде на всички разговора си с Акулата, хората само клатеха глава и отново пресмятаха богатството на Акулата. Да, трудно беше сега да се мерят с него.

В това време Акулата взе четиристотин долара от банката в Монтърей и си купи стар трактор „фордзън“.