Джон Стайнбек - Акулата Уикс

— Ти си мръсна, подозрителна свиня! — закрещя тя. — Махай се оттук и ако още веднъж заговориш за това, аз… аз ще си отида!

Акулата остана малко учуден, но не се уплаши от нейния гняв. Все пак се отказа да заведе на лекар дъщеря си и останаха само месечните въпроси.

През това време богатството на Акулата, което съществуваше само на тетрадка, продължаваше да расте. Всяка вечер, когато Катрин и Елис лягаха да спят, той запалваше лампата на масата и отваряше дебелата тетрадка. В тези часове, в които пресмяташе своите доходи и разпределяше влоговете си, лицето му приемаше хитър израз, а безцветните му очички се присвиваха. Устните му леко се движеха: в тази минута си представяше, че говори по телефона и прави поръчка в борсата. Неочаквано лицето му ставаше сериозно и след миг тъжно — в момента отказваше да откупи просрочената ипотека на една добра ферма: „Неприятно ми е да постъпя така. Но вие трябва да разберете — това е мой бизнес“.

Акулата записа резултата от тази операция в тетрадката си. „Да, салата — мислеше си той. — Всички отглеждат салата. Съвсем скоро тя ще наводни пазара. Май че трябва да посадя картофи. От тях ще изкарам добри пари. За картофи има хубава земя.“ И той записа в тетрадката си, че е засадил триста акра картофи. Акулата прочете набързо няколко реда. Тридесет хиляди долара лежаха в банката и носеха само лихви! Парите практически бездействаха. Това е позор! Акулата се съсредоточи. Мислеше си как вървят в този момент работите на фирмата „Сейнт Джоуз Билдинг“. Те плащаха шест процента. Разбира се, не трябваше да се хвърля сляпо в този бизнес. Беше нужно да разузнае допълнително тази компания. И като затвори тетрадката, преди да легне да спи, Акулата реши да се посъветва с Джон Уайтсайд. „Понякога компаниите фалират и чиновниците задигат парите и изчезват“ — помисли си Акулата преди да заспи.

Още преди семейство Монро да се засели в долината, Акулата подозираше всички мъже и младежи в лоши намерения по отношение на Елис, но след като срещна Джими Монро, всички страхове и опасения на Акулата се устремиха към разхайтения Джими. Момчето беше слабо, с красиво лице и чувствена уста. Гледаше на света като надут петел, с онзи дързък и самодоволен поглед, който обикновено е присъщ на колежаните. Говореха, че Джими си попийва джин. Той носеше градски вълнени костюми и никога не обличаше комбинезон. Косите на Джими, намазани с брилянтин, блестяха и той се държеше толкова предизвикателно, че момичетата от Райските пасбища се смущаваха. Джими им хвърляше спокоен и циничен поглед и се преструваше, че не забелязва прелестите им. Той знаеше, че момичетата харесват младежи с минало. А Джими имаше минало. На няколко пъти се беше напивал здраво на танците в Ривърсайд, целувал бе поне стотина момичета и имаше различни приключения под върбите на река Сълинъс. Джими се стараеше да придаде на лицето си колкото се може по-порочен израз и защото се страхуваше, че това не е достатъчно, пусна лоши слухове за себе си, които, за негово удоволствие, се разнесоха из Райските пасбища със светкавична бързина.

Тези слухове стигнаха и до Акулата Уикс и в душата му пламна ненавист към Джими Монро. „Какво знае за живота красивата и глупава Елис в сравнение с такъв развален момък като Джими?“ — мислеше той. И забрани на Елис да се среща с Джими още преди дъщеря му да го е виждала. Говореше за младия мъж с такава ярост, че дори в тъпия ум на момичето се пробуди слаб интерес към Джими.

— Не дай боже да видя, че разговаряш с Джими Монро — каза веднъж Акулата.

— Татко, а кой е този Джими Монро?

— Ти няма какво да се интересуваш толкова от него. Гледай да не те видя някога, че говориш с този тип! Погледнеш ли го само, кожата ще ти одера.

Акулата нито веднъж не бе удрял Елис по същата причина, поради която не бе удрял и порцеланова чаша. Той дори не се решаваше да погали Елис от страх да не я повреди. Елис никога не биваше да се наказва: тя растеше като тихо и послушно голямо дете.

Безнравствеността се ражда от фантазията. Елис не притежаваше нито едното, нито другото.

И пак въпрос:

— Да не си говорила с Джими Монро?

— Не, татко.

— Само да посмееш!

От това, че баща й толкова често повтаряше тези думи, в главата на Елис покълна силното греховно желание да види този Джими Монро. Тя дори го сънуваше. В сънищата й се явяваше мъж на име Джими, който странно защо приличаше на индианеца от календара. Той пристигаше на блестящ автомобил и поднасяше на Елис голяма сочна праскова. Когато тя захапваше прасковата, сокът й се стичаше по брадичката й и от това Елис се смущаваше. В този момент обикновено майка й я будеше, защото Елис започваше силно да хърка. Катрин беше доволна, че дъщеря й хърка. Този неин недостатък изравняваше дъщерята с майката, въпреки че това не бе женствено.