Джон Стайнбек - Акулата Уикс

— Имаше танци в училището — най-накрая отстъпи той.

— Да, знаех.

Алън като че ли още повече се смути. Да каже ли на Акулата това, което знаеше, или да премълчи. Уикс с интерес наблюдаваше Алън. Той и по-рано беше виждал подобни сцени.

— Е, какво? — подкани го той.

— Чух, че скоро ще има сватба — промълви Алън.

— Ха! Че кой?

— Един от нашите.

— Кой по-точно? — попита отново Акулата. Алън се позабави с отговора.

— Ти — най-накрая каза той.

— Аз? — усмихна се Акулата.

— Елис.

Акулата се втренчи в стареца. После застрашително пристъпи към него.

— За какво ми говориш?

Алън разбра, че е сгрешил и целия се сви от страх.

— Какво сте намислили, мистър Уикс?

— Разкажи ми всичко! — изгърмя Акулата. Той хвана здраво раменете на Алън и го разтърси силно.

— Просто… имаше танци.

— Елис беше ли там?

— Да.

— Какво прави тя там?

— Не зная. Мисля, нищо.

Акулата грубо дръпна стареца от стола. Краката на възрастния човек трепереха.

— Говори! — настоя Акулата. Старецът измънка:

— Елис само излезе в градината с Джими Монро.

Акулата улови Алън за раменете и отново го разтърси.

— Говори де, какво са правили там?

— Не зная, мистър Уикс.

— Говори!

— Е, мис Бърк… мис Бърк каза, че са се целували.

Акулата метна Алън като чувал и седна. Тази новина го потресе. В главата му така и не можеше да се побере мисълта за безчестието на дъщеря му. Той не вярваше, че срещата навън е свършила само с целувка.

Акулата обърна глава и погледът му безпомощно запълзя по стените — очите му се спряха на пушката, изложена на витрината.

— Да не си посмял! — извика Алън. — Тази пушка не е твоя!

Акулата дори не беше забелязал оръжието, но сега, когато Алън спомена за него, той подскочи, отвори витрината и извади тежката пушка. Акулата откъсна цената, пъхна пачка патрони в джоба си и без да погледне собственика на магазина изхвръкна навън в тъмнината. Още не бяха заглъхнали стъпките му, когато старият Алън се спусна към телефона.

Акулата Уикс крачеше бързо към дома на Монро. Мислите в главата му се носеха хаотично. И макар да не вървя много, той вече беше твърдо убеден, че няма да убие Джими Монро. Акулата не би стигнал сам до тази мисъл, ако не му беше помогнал Алън. Тогава той не мислеше, а сега се мъчеше да си представи какво ще прави, когато стигне до къщата на Джими. Може би все пак трябваше да го застреля?

Акулата чу шум от бързо приближаваща се кола и се мушна в храстите. След малко приближи къщата на Монро, но вече не чувстваше никаква омраза към Джими. Душата му опустя от мисълта, че дъщеря му Елис е изгубила девствеността си. За него тя вече беше мъртва. По друг начин не можеше да мисли за нея.

Акулата видя, че в къщата на Монро свети. Вече знаеше, че няма да може да застреля Джими. Дори и да му се подиграваха. В душата си той не бе убиец. Затова реши само да надникне, а след това да се прибере у дома. Може би щяха да му се присмеят? Но какво от това? Акулата не можеше да убива.

От тъмните храсти пред него неочаквано изскочи човек и извика:

— Хвърли пушката, Уикс! Горе ръцете!

Акулата уморено остави пушката на земята. Беше познал гласа на шерифа.

— Здравей, Джек — каза той.

И тогава от всички страни го заобиколиха хора. Между тях Акулата видя и изплашеното лице на Джими.

— Защо си искал да убиеш сина ми? — извика бащата на Джими. — Старият Алън ми се обади по телефона. Джими никого не е обидил, Уикс. А аз тебе така ще те наредя, че вече няма и да си помислиш да направиш зло.

— Ние нямаме право да го арестуваме — прекъсна го шерифът. — Уикс не е извършил нищо лошо. Можем само да го глобим.

— Тогава ще поискам глоба!

— Вземи по-голяма глоба — подкрепи го шерифът. — Акулата е доста богат човек. А сега да го отведем в Сълинъс, където ще можеш да му предявиш своите обвинения.

На другата сутрин Акулата Уикс, безразличен към всичко, се прибра у дома и легна в леглото. Лежеше, без да притваря своите уморени и празни очи, а ръцете му висяха неподвижно като на мъртвец. Часовете минаваха, но Акулата не се и помръдваше.

Когато той влезе в къщата, Катрин беше в зеленчуковата градина. Отпуснатите рамене и наведената глава на Акулата й доставиха горчива радост. По обед тя дойде да приготви обеда и нареди на Елис да стъпва на пръсти.

В три часа тя най-накрая отвори вратата на спалнята и каза:

— У Елис всичко е наред. По-добре да ме беше попитал, преди да предприемеш нещо. Акулата нищо не отговори.