Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.

— Голям смешник си — рече му. — Итън, ти си гениален комик.

— О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

— Наспа ли се, смешко?

— Годината е в деня, а денят е в утрото 1 1 Перифраза на най-известния пасаж от поемата „Пипа минава“ („Pippa Passes“) на английския поет Робърт Браунинг (1812–1889), който гласи: „Годината е в пролетта, а денят е в утрото.“ — Б.пр. .

— Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?

— Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота — отвърна той безизразно.

— Не светотатствай. Маруло ще ти разреши ли да затвориш магазина в единайсет?

— Скъпо цветенце, Маруло е католик и ’талианец. Може и изобщо да не се весне. Ще затворя на обяд, докато свърши екзекуцията.

— Говориш като пилигрим. Не е хубаво така.

— Глупости, калинчице. Това ми е по майчина линия. Пиратски приказки. Пък и чиста екзекуция си е било, не си ли съгласна?

— Ама те не са били пирати. Сам ти разправяше, че били китобойци и че имали писмено не знам какво си от Континенталния конгрес.

— Корабите, по които гърмели, ги смятали за пирати. А и самите римски пехотинци са го възприемали като екзекуция.

— Ядосах те. По ми харесваш, когато се правиш на палячо.

— Аз съм си палячо. Всички го знаят.

— Вечно ме объркваш. Имаш пълно право да се гордееш и с двата си рода. Едните — първозаселници, другите — капитани китоловци.

— А те?

— Какво те?

— Щяха ли славните ми предци да се гордеят, ако научеха, че от тях се е пръкнал един проклет продавач в проклет макаронаджийски магазин в града, който навремето са притежавали?

— Но ти не си продавач. По-скоро си управител — водиш счетоводството, разправяш се с банката и поръчваш стоката.

— О, да. А покрай това мета, изхвърлям боклука и се кланям на Маруло. Добре, че не съм котарак, иначе и мишки щях да му ловя.

— Хайде да си правим смешки — обгърна го тя с ръце. — И недей на Разпети петък да ругаеш. Страшно те обичам.

— Окей — каза той след миг. — Всички така разправят. Но не си мисли, че това ти дава право да се въргаляш гола-голеничка с женен мъж.

— Исках да ти кажа за децата.

— Да не са ги опандизили?

— Пак започна с клоунадата. Май най-добре ще е те сами да ти го кажат.

— Слушай, защо не вземеш…

— Марджи Йънг-Хънт и днес ще ми гледа.

— Ти да не си кино, та да те гледа? И коя е тая Марджи Йънг-Хънт? Каква е, та всички момци…

— Ако имах намерение да те ревнувам… Нали си чувал, че когато един мъж се прави, че не забелязва някоя хубава девойка…

— А, за тази Марджи ли става дума? Та каква девойка е тя? Вече два пъти се е омъжвала.

— Вторият се спомина.

— Къде ми е закуската? Ти наистина ли вярваш на тия глупости?

— Е, Марджи все пак позна за брат ми по картите. „Много близък човек“, рече.

— Някой мой много близък човек ще бъде изритан по задника, ако не си го размърда моментално…

— Отивам, отивам. Яйца ли?

— Що не? А защо Разпети петък е празник? Кое му е празничното?

— Хайде пак — каза тя. — Стига си се втелявал.

Кафето бе готово, а яйцата чакаха в купичка с препечени филийки до нея Итън Алън Холи да се промуши и седне на малката масичка до прозореца.

— Много ми е добре — рече. — Та кое му е празничното на Разпети петък, казваш?

— Пролет е — отвърна тя, застанала до печката.

— Пролетен петък ли?

— Сезонът на сенната хрема. Децата да не би да са станали?

— На куково лято. Мързеливи копеленца. Хайде да ги вдигнем и да им хвърлим един як бой.

— Ужасно говориш, когато се правиш на палячо. Ще си идваш ли между дванайсет и три?

— Ъ-ъ.

— Защо?

— Мацки. Вкарвам си ги тайно. Може и на Марджи да й излезе късмета.

— Виж какво, Итън, забранявам ти да говориш така. Марджи ни е добра приятелка. И ризата от гърба си е готова да ти даде.

— Стига, бе. Че откъде има тя тая риза?

— Пак започна като пилигрим.

— Бас държа, на каквото си искаш, че сме рода. И у нея сигурно тече пиратска кръв.

— Престани да се будалкаш. Направила съм ти списък. — Пъхна го във вътрешния му джоб. — Може и множко да ти се стори, но не забравяй, че през Великден има четири неработни дни… И не забравяй двете дузини яйца. Закъсняваш.

— Знам. Току-виж съм ощетил оборота на Маруло с четвърт долар. Защо са ти две дузини?