Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Приключи набързо с метенето, тъй като броят на забързаните за работа минувачи постепенно нарастваше. Подреди щандовете с пресни плодове от двете страни на входа към магазина. После, убедил се, че никой не минава, отмести трите консерви с храна за кучета, бръкна зад тях и измъкна мърлява торбичка с дребни пари, върна консервите на място, натисна клавиша „Без продажба“ на касата и заразпределя банкнотите от двадесет, десет, пет и един долара под притискащите ги щипки. А в издълбаните от дъб панички в предния край на чекмеджето на касата отдели монетите от петдесет, двадесет и пет, десет, пет и един цента, после го затвори със замах. Появиха се и първите неколцина клиенти — деца, пратени за хляб или кутия мляко, или половинка забравено кафе — момиченца с разрошени от съня коси.

По едно време влезе Марджи Йънг-Хънт с щръкнали гърди под розов пуловер. Вълнената й пола се впиваше изкусително в бедрата й и подчертаваше гордото й дупе, но онова, което Итън видя — нещо, което жена му никога не можеше да види, понеже го нямаше в присъствието на съпруги — беше в очите й, в кафявите й късогледи очи. Жена хищник, жена ловец, Артемида на лов за гащи. Или, както му викаше старият капитан Холи — „шавърклив поглед“. Издаваше го и гласът й — кадифено ръмжене, което за жените се променяше в тънко, кротко, поверително гласче.

— Добрутро, Ит — каза Марджи. — Какъв прекрасен ден за пикник!

— Добро утро. Ловя се на бас, че си свършила кафето?

— Ако се досетиш, че са ми се свършили хапчетата против махмурлук, на нищо не се хващам.

— Бурна нощ?

— Дребна работа. Типичен търговски пътник. Отдушник за парясниците. Куфарче с безплатни мостри. Абе, търсач на клиенти. Може и да си го срещал. Казва се Бигър или Богър, работи за „ББД & Д“. Споменавам го само понеже ще те посети.

— Ние се снабдяваме предимно от „Уейлъндс“.

— Предполагам, че господин Бъгър просто търси нова клиентела, ако се чувства по-добре от мен тази сутрин. Слушай, би ли ми дал чаша вода? Още тук ще разтворя две от таблетките.

Итън влезе в склада и се върна с картонена чаша вода от чешмата. Марджи пусна три от плоските таблетки и зачака да се разтворят. После рече „наздраве“ и гаврътна газираната течност.

— Ха сега на работа, дяволчета малки! — рече.

— Чух, че си щяла да гледаш на Мери днес.

— Боже мили! Бях забравила. Трябва сериозно да се захвана с тоя бизнес. Тогава ще видиш какво значи „да ми излезе късмета“.

— Мери е силно впечатлена. Наистина ли те бива?

— Няма за какво да ме бива. Оставяш човека — жената, имам предвид — да говори за себе си, после й казваш същото, а тя те смята за ясновидка.

— А високите чернооки мъже?

— Е, и тях ги има. Но ако можех да познавам на мъже, нямаше да направя всичките си досегашни гафове. Леле-мале, ако знаеш колко далеч от истината съм била с неколцина от тях…

— Първият ти съпруг почина ли?

— Не. Вторият почина, мир на праха му на копе… Абе, майната му. Мир на праха му.

Итън поздрави загрижено влязлата възрастна госпожа Езизински и се зае бавно да премества стотина грама масло и направи дори едно-две похвални изказвания за времето, докато Марджи Йънг-Хънт, отпусната и засмяна, оглеждаше златните пломби по консервите гъши черен дроб и миниатюрните кутийки с хайвер зад тезгяха до касата.

— Та значи — рече Марджи, след като старицата изпъпли навън, мърморейки под носа си на полски.

— Значи какво?

— Мислех си… Ако знам за мъжете толкова, колкото знам за жените, направо окачвам табелата. Защо не ме научиш на мъже, Итън?

— Нима ти знаеш малко? Ако не и повече, отколкото трябва.

— Хайде пък и ти! Нямаш ли чувство за хумор?

— Отсега ли искаш да почнем?

— Някоя вечер, да речем.

— Добре — каза той. — В групата: вие двете с Мери и двете ни деца. Темата: „Мъжете, тяхната слабост и глуповатост и как да се възползваме от тях“.

Марджи не обърна внимание на тона му.

— Не ти ли се случва да оставаш до късно — баланса в края на месеца, нещо от този род?

— О, редовно. Вземам си работа за вкъщи.

Тя вдигна ръце над главата и разроши с пръсти косите си.

— Защо? — попита го.

— Защото само котката може да изпреде гащи на котенцата.

— Виж на колко много неща можеш да ме научиш, стига да искаш.

А Итън отвърна:

— „И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място…“ 7 7 Мт. 27:31–33. — Б.пр.