Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Фалшименто.

— Разбира се. Ако имах и капка истинско достойнство, нямаше да се замислям по въпроса. Насмалко не забравих нещо, което баща ми ми рече малко преди да се спомине. Че прагът на обидчивостта бил правопропорционален на интелигентността и сигурността. Че думата „копеле“ била обидна само за някой, който не е сигурен коя точно е майка му, но как можеш да обидиш Алберт Айнщайн, например? Той тогава беше още жив. Така че продължавай да ме наричаш момче, ако държиш на това.

— Видя ли, момче? Много по-дружелюбно е.

— Добре де. Какво искаше да ме научиш за бизнеса, което вече не го знам?

— Бизнесът е пари. Парите не са дружелюбни. Ти, момче, изглеждаш прекалено дружелюбен, прекалено добър. Парите не са добри. Парите не другаруват с никого освен с още повече пари.

— Глупости говориш, Маруло. Познавам куп добри, дружелюбни, почтени бизнесмени.

— Докато не правят бизнес, са такива, момче. Някой ден ще го проумееш. Но докато го проумееш, ще стане прекалено късно. Добре се грижиш за магазина, момче, но ако беше твой, сигурно щеше да стигнеш до дружелюбен банкрут. А аз ти давам истински уроци, все едно съм училище. Д’виждане, момче. — Маруло сгъна ръце, излезе забързано през предната врата, щракна я зад себе си и Итън усети тъмнината, обхванала света.

Откъм входната врата се чу остро метално чукане. Итън отмести завесата и извика:

— Затворено е до три.

— Пусни ме да вляза. Искам да говоря с теб.

Непознатият влезе — слаб, вечно млад мъж, който никога не е бил младеж, изискано облечен, с редееща лъскава коса прилепнала към скалпа, весел поглед и нервно поведение.

— Извинявай за безпокойството. Трябва да се чупя от тоя град. Исках да те видя насаме. По едно време ми се стори, че старецът няма да мръдне оттук.

— Маруло ли?

— Да. Наблюдавах от отсрещния тротоар.

Итън огледа безупречните му ръце. На средния пръст на лявата ръка се кипреше златен пръстен с вградено голямо котешко око 10 10 Разновидност на хризоберила. — Б.пр. .

Непознатият долови погледа.

— Не става дума за обир — каза. — Снощи се запознах с една твоя приятелка.

— Е, и?

— Госпожа Йънг-Хънт. Марджи Йънг-Хънт.

— О?

Итън усещаше как умът на непознатия души нервно наоколо и търси как да се пъхне, как да намери връзка, върху която да изгради взаимоотношението им.

— Добро момиче. Скъса се да те хвали. Затова реших… Казвам се Бигърс. Отговарям за тази територия в „ББД & Д“.

— Ние се зареждаме от „Уейлъндс“.

— Знам. И точно затова съм дошъл. Реших, че може да поискате малко разнообразие. Ние едва сега навлизаме в окръга. Но растем бързо. Правим известни отстъпки, за да пъхнем крак в процепа на вратата. Ако се възползваш, може да се окаже доста изгодно за теб.

— По тоя въпрос ще трябва да разговаряш с господин Маруло. Той открай време работи с „Уейлъндс“.

Гласът не се понижи, но тоналността му стана поверителна:

— Нали ти правиш заявките?

— Така е. Господин Маруло страда от артрит, нали разбираш, пък си има и други интереси.

— Ще ви смъкнем леко цените.

— Подозирам, че Маруло вече ги е смъкнал до крайност. По-добре говори с него.

— Точно това исках да избегна. Трябва ми онзи, който прави заявките, а това си ти.

— Най-обикновен продавач съм.

— Заявките се съставят от теб, господин Холи. И мога да ти заделя пет на сто.

— Маруло би приел подобна отстъпка, стига качеството да е гарантирано.

— Ти май не ме разбираш. Нямам работа с Маруло. Става дума за пет процента в брой — без чекове, без разписки, без проблеми с данъчните — просто свежа зеленинка от моята ръка в твоята, а от твоята — в джоба ти.

— Защо не предложиш същата отстъпка на Маруло?

— Имаме договорени цени.

— Добре. А какво ще стане, ако взема петте процента и ги предам на Маруло?

— Явно не познаваш хората като него толкова добре, колкото ги познавам аз. Дадеш ли му парите, той ще почне да се пита колко още не си му предал. Напълно естествено.

Итън сниши глас:

— Ти искаш да измамя своя работодател?

— За каква измама говориш? Той нищо не губи, а ти изкарваш някой и друг долар. Всеки има правото да изкарва пари. Марджи разправя, че си схватлив.

— Мрачен ден е днешният — каза Итън.

— Ни най-малко. Пуснал си завесите. — Душещият мозък долови опасността — мишката, колебаеща се между миризмата на капана и аромата на сиренцето. — Виж какво — рече Бигърс, — помисли си известно време. Виж как можеш да отклониш малко заявки към нас. При следващото ми посещение в окръга ще намина да ти се обадя. Това става веднъж на всеки две седмици. Ето ти визитката ми.