Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Джои се отправи гневно към склада.

— Нямах това предвид. Не исках да кажа това. Честна дума, в Бога се кълна, Джои. Просто от сутринта изживях два шока, да не говорим, че и днес е един отвратителен празник — отвратителен.

Морфи направи пауза.

— Какво имаш предвид? О! Да, знам. Наистина знам. Вярваш ли ми, че знам?

— И така е всяка година, още от детството ми, само дето става все по-лошо… може би защото все по-добре разбирам значението му и чувам онези самотни думи „лама савах тани“ 11 11 „Защо си Ме изоставил?“ (Мт. 27:46). — Б.пр. .

— Знам, Итън, много добре го знам. Е, вече почти свърши… почти свърши засега, Итън. Просто забрави, че съм си тръгнал напушен, моля те.

Точно в този миг издрънча желязната камбана на пожарната — един-единствен удар.

— Свърши вече — каза Джой-бой. — Край… поне до догодина. — Измъкна се тихичко през склада и затвори тихо задната врата.

Итън вдигна завесите и отново отвори магазина, но търговията не вървеше кой знае колко — няколко дечица за бутилка мляко или за по един хляб, малък агнешки котлет и консерва грах на мис Борчър да си сготви вечеря на котлончето. По улицата просто не вървяха хора. През половината час преди шест, докато Итън се подготвяше да затваря, не влезе жива душа. Беше вече затворил и поел към дома, когато се сети за списъка с продуктите, та се наложи да се върне и да напълни две големи книжни торби, след което пак да заключи. Беше си наумил да слезе долу до залива и да гледа сивите вълни между подпорите на кея, да вдишва аромата на морска вода и да говори на някоя чайка, кацнала върху шамандура с човка срещу вятъра. Сети се за написаното някога от някаква поетеса стихотворение, явно вдъхновена до пощуряване от плавната спирала на полета на чайката. То започваше така: „О, птицо щастлива — кое тъй те развълнува?“ Поетесата явно така и не бе разбрала, а сигурно и не я е интересувало.

Тежките торби с продуктите за празниците го отказа от тези му намерения. Итън пресече уморено главната улица, после се отправи бавно по „Брястова“ към стария дом на рода Холи.

Мери се отлепи от печката и пое едната от големите торби с продукти.

— Толкова неща имам да ти разправям. Нямам търпение.

Целуна я, а тя усети плътността на устните му.

— Какво има? — попита го.

— Поуморен съм.

— Нали имаше три часа почивка.

— Бая неща трябваше да свърша.

— Надявам се, че не си в лошо настроение.

— Мрачен ден беше.

— Напротив, прекрасен е. Чакай само да чуеш.

— Къде са децата?

— Горе. Слушат радио. И те имат новини за теб.

— Неприятни ли са?

— Това пък за какво го казваш?

— Де да знам.

— Май не ти е добре.

— По дяволите, нищо ми няма.

— Като знам какви хубави неща имам за казване… Но ще изчакаме до след вечеря. Гарантирам ти изненада.

Алън и Мери-Елън се втурнаха надолу по стъпалата и нахлуха в кухнята.

— Върнал се е — рекоха.

— Татко, в магазина ти има ли „Пийкс“?

— Ако имаш предвид корнфлейкс, да, имаме, Алън.

— Що не донесеш малко. От онези, дето на кутията има маска на мишок за изрязване.

— Не си ли прекалено голям за миша маска?

Елън обясни:

— Изпращаш капака на кутията с десет цента, а те ти пращат нещо вентрилокско с упътване. Току-що го съобщиха по радиото.

— Кажи на баща си какво си намислила да правиш — прекъсна я Мери.

— Ами, ще участвам в националния конкурс „Обичам Америка“. Първата награда е екскурзия до Вашингтон и среща с президента — заедно с родителите, — а има и куп други награди.

— Чудесно — рече Итън. — И как става това? Какво трябва да направиш ти?

— Вестниците на Хърст го провеждат — възкликна Елън. — В цялата страна. Просто трябва да напишеш съчинение, защо обичаш Америка. И всички победители ще ги покажат по телевизията.

— Голям кеф ще е — каза Алън. — Представяш ли си: Вашингтон, хотел, шоута, среща с президента, както си му е редът. На това му викам аз кеф.

— А с училището какво ще стане?

— То ще е през лятото. Ще обявят победителите на Четвърти юли.

— Е, тогава може и да стане. Ти Америка ли обичаш всъщност, или наградите?

— Хайде, татко — прекъсна го Мери, — не им разваляй ентусиазма.

— Исках просто да отделя зърното от мишата маска. Защото все се объркват.

— Татко, къде според теб можем да направим справка?

— Справка за какво?

— Ами, какво е казал някой си…

— Прадядо ти имаше доста хубави книги. На тавана са.

— Какви например?