Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Ръката на Итън не се повдигна. Бигърс остави картичката върху студения тезгях.

— А това тук е за спомен. Даваме го на всеки нов наш приятел. — От външния си джоб извади портфейл — изкусна изработка от кожа на млад тюлен. Постави го до картичката върху белия порцелан. — Красива работа. С отделно място за шофьорска книжка, за кредитни карти.

Итън не отговори.

— Ще намина пак след две седмици — каза Бигърс. — Ти си помисли. Няма начин да не дойда. Имам среща с Марджи. Страхотно момиче, значи.

А след като не последва отговор, продължи:

— Сам ще си отворя. До скоро виждане. — После внезапно се приближи до Итън. — Не бъди глупак. Всички го правят — рече. — Всички! — После се изниза бързо през вратата и я затвори тихо след себе си.

В мрачната тишина Итън долавяше тихото бръмчене на трансформатора на неоновото осветление в хладилния шкаф. Бавно се извърна към подредените едни върху други редици свои слушатели по лавиците.

— А аз ви мислех за свои приятели! Дори пръст не помръднахте в моя защита. Интересчии-миди, интересчии-туршии, интересчии-готови смески за кекс. Край — никакви умилуй повече не ви се полагат. Какво ли щеше да каже свети Франциск, ако го ухапе куче или го окъка птичка? „Благодаря ти господин Куче, грацие танто, синьора Птица?“ — Извърна глава към чукането, тропането и блъскането по задния вход, после притича през склада, докато си мърмореше под носа:

— Да беше отворено, нямаше да има толкова много клиенти.

Джои Морфи влезе, залитайки, сграбчил се за гърлото:

— За Бога — изпъшка. — Подкрепление… или поне една пепси-кола, че кончината си ще срещна от разсъхване. Тука що е толкова тъмно? Да не би и очите ми да пресъхват?

— Пуснал съм завесите. Да не привличат жадни банкери.

Заведе го до хладилния шкаф, извади заскрежена бутилка, отвори я и бръкна за втора.

— И аз ще пийна с теб.

Джой-бой се облегна на осветеното стъкло и изгълта половината шише, преди да го свали от устата си.

— Хей! — възкликна. — Някой си е забравил трезора. — Взе портфейла.

— Малък подарък от агента на „ББД & Д“. Търси да сключи сделка с нас.

— Е, поне не го прави с дребни стотинки. Това тук е висше качество, синко. И то с инициалите ти — златни при това.

— Така ли?

— Не си ли ги видял досега?

— Няма и минута, откакто си тръгна.

Джои отвори прегънатата надве кожа и прехвърли прозрачните пластмасови пликчета за карти.

— Май ще трябва да станеш член на нещо — рече. Бръкна в задния процеп. — Е, това вече е съвсем мило. — С показалеца и средния ръст измъкна чисто нова банкнота от Двадесет долара. — Чул бях, че навлизат, но не знаех, че са с танкове. Такъв спомен си заслужава да го запомниш.

— Тия пари вътре ли бяха?

— Да не смяташ, че аз съм ти ги пробутал?

— Трябва да си поговорим, Джои. Тоя тип ми предложи пет на сто от всички заявки, които им подам.

— Браво, браво! Най-после забогатяваш. Явно не хвърля приказките си на вятъра. Приготви колите да почерпиш. Днес ти е празник.

— Ти какво искаш да кажеш — да приема ли…

— А защо не, след като не влияе на цените? Кой губи?

— И ми рече да не съм казвал на Маруло, щото той щял да реши, че ми плащат още повече.

— Точно така. Какво ти става бе, Холи? Да не си откачил? Сигурно е от това осветление. Виждаш ми се зелен. Аз зелен ли ти изглеждам? Да не възнамеряваш да им откажеш?

— Едва се въздържах да не изритам задника му.

— О, да, така постъпвате вие — ти и динозаврите.

— Каза, че всички така правели.

— Не всекиму се удава тази възможност. Ти си един от малкото късметлии.

— Но не е честно.

— Защо да не е? Кому вреди? Забранено ли е от закона?

— Искаш да кажеш, че ти би приел?

— Да приема ли? Щях да се изправя на задни лапи и да им се моля. В моя бизнес всички пролуки в закона вече са затворени. На практика всяко едно нещо, което можеш да сториш в банката, е противозаконно — освен ако не си й президентът. Изобщо не те разбирам. За какво са всички тези съмнения-притеснения? Ако скубеш пряко батко Алфио, щях да кажа, че не е особено почтено — но в твоя случай не е така. Ти им правиш услуга, те ти отвръщат също с услуга — и то чисто нова, зеленичка. Не бъди глупак. Имаш на ръцете си жена и деца. А отглеждането на деца няма изгледи да поевтинее.

— Май ще е по-добре да си вървиш.

Джои Морфи тресна недовършената бутилка върху тезгяха.

— Господин Холи… по-точно господин Итън Алън Холи — каза с леден глас, — ако ти смяташ, че бих извършил нещо нечестно или бих ти предложил на теб да го извършиш… ами, в такъв случай върви си го начукай.