Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Извърнах глава надясно, към спящата с усмивка Мери. Това място си е нейно, та когато й се прииска, да може да подслони глава върху десницата ми, а аз да я галя със свободната си лява ръка.

Преди няколко дни се порязах по палеца с извития нож за банани в магазина и на възглавничката му се оформи твърда като мазол коричка. Затова погладих изкусителната линия от ухото до рамото й с показалеца, но съвсем леко, да не я стресна, макар и достатъчно силно, че да не я загъделичка. Тя, както винаги, въздъхна — събран някъде дълбоко дъх, изпуснат бавно, с удоволствие. Има хора, които мразят да ги будят, но Мери не е от тях. Тя посреща деня с очакването, че ще е хубав. И понеже знам това, старая се да й направя някое малко подаръче, което да оправдае очакванията й. Именно за случаи като днешния запазвам по нещо, като онова, което сега измъкнах от чантичката в ума ми.

Отвори замрежени от съня очи.

— Нима вече съмва? — попита и погледна към прозореца да види колко напреднал е денят. Точно над бюрото е окачена една картина: дървета, езеро и малка крава, застанала на ръба на езерото. Щом от леглото можех да видя опашката й, значи денят бе започнал.

— Нося ти прекрасни новини, летяща катеричке моя.

— Ти си луд.

— Лъгал ли съм те някога?

— Вероятно.

— Достатъчно будна ли си, че да чуеш прекрасните новини?

— Не още.

— Тогава няма да ти ги съобщя.

Обърна се на лявото си рамо, при което в меката й плът се оформи дълбока бръчка.

— Ти все се шегуваш. И ако си решил да залееш ливадата отпред с цимент…

— Не съм.

— Или ще правиш ферма за щурци…

— Не съм. Ама и ти имаш страшна памет за стари, отхвърлени планове.

— Някаква нова шега ли си намислил?

— Ами, става дума за нещо тъй необичайно и вълшебно, че ще ти се наложи да заздравиш вярата си.

Очите й вече бяха избистрени и будни, а около устните й видях потръпването, предшественик на предстоящия й смях.

— Казвай.

— Познаваш ли някого от ейталиански произход на име Маруло?

— Ужас! Пак се правиш на глупак.

— Точно това ще установиш. Маруло замина някъде за известно време.

— Къде?

— Не ми каза.

— Кога се връща?

— Престани да ме объркваш. И това не ми каза. Но каза нещо друго, а когато се възпротивих, направо ми заповяда да вземем колата му и да направим едно весело пътешествие по празниците.

— Будалкаш ме.

— Бих ли се шегувал с нещо, което може да те натъжи?

— Но защо?

— Това и аз не мога да ти кажа. Но мога да ти дам дума — от честна скаутска до честна папска, — че тапицирания с норка понтиак с резервоар, пълен с девствен бензин, е на разположение на Ваше височество.

— И къде ще отидем?

— Това, мое прекрасно бубулече, оставям на теб самата да решиш, като за тази цел ти отпускам целия днешен ден, утрешния, та и съботата.

— Нали понеделник е неработен ден. Значи ще имаме цели два дни.

— Абсолютно правилно.

— Но можем ли да си го позволим? Предполагам, че ще трябва да отседнем в мотел или нещо такова.

— Дали можем, или не, няма никакво значение, тъй като ще го направим. Имам една скътана настрана сума.

— Глупчо. Знам ги твоите спестявания. Не мога да си представя, че ти е отстъпил колата си.

— И аз не можех, но е факт.

— Не забравяй, че и на Великден донесе бонбони.

— Сигурно вече изкукуригва от старост.

— Чудя се какво ли иска от нас.

— Такива приказки са недостойни за моята съпруга. Може би просто иска да го обичаме.

— Хиляда неща ще трябва да свърша.

— Знам, че ще се справиш. — Усещах как мозъкът й се заби като булдозер в разните варианти. Явно вече не задържах вниманието й, надали можех да го върна, а това беше добре.

Докато стигнах до втората си чаша кафе по време на закуска, тя вече бе преценила и отхвърлила половината места за удоволствия в източната част на Съединените щати. Горкичката — явно през последните няколко години хич не се е веселила.

— Хлоя — казах й, — знам, че ще ми е трудно да привлека вниманието ти. Но ми предлагат една много важна инвестиция. Ще ми трябват още от твоите пари. Първите вече вършат добра работа.

— Господин Бейкър в течение ли е?

— Предложението дойде лично от него.

— Изтегли ги тогава. Подпиши чек.

— Не те ли интересува поне за каква сума става въпрос?

— Общо взето.

— Не желаеш ли поне да научиш в какво ще вложа парите? Стойност, сигурност, графики, предполагаема печалба, финансови подробности и прочие?

— Не бих и разбрала.

— Напротив, съвсем ясно ще ти стане.