Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Какво има?

Надникнах в кесийката — бонбони, оцветени като великденски яйца. В магазина имаше цял квадратен буркан от тях.

— Донесе подарък за децата — отвърнах.

— Маруло? Да ти донесе подарък! Не мога да го повярвам.

— Фактът си е факт.

— Защо ли? Никога не го е правил.

— Сигурно се е влюбил в мен.

— Станало ли е нещо, за което не знам?

— Патенце-жълтурче, на тоя свят има поне осем милиона неща, които никой не ги знае. — Децата ни зяпаха онемели през отворената задна врата. Подадох им кесийката. — Подарък от обожател. Но да не сте посмели да ги пипнете преди закуска.

Докато се пременяхме за черква, Мери каза:

— Все пак много ми е любопитно за какво беше цялата тази работа.

— Маруло ли имаш предвид? Да си призная, скъпа, и на мен ми се ще да знам.

— Да, но чак пък торбичка с евтини бонбони…

— Да приемем, че е израз на тържествена семплост.

— Не те разбирам.

— Ами, жена му е умряла. Няма си ни куче, ни дете. Остарява. И вероятно… да кажем, че го наляга самотата.

— Никога досега не е идвал у дома. Ако е самотен, защо не вземе да ти вдигне заплатата. И при господин Бейкър не се отбива. Много ми е чоглаво нещо.

Нагиздих се като полско цвете: приличен тъмен костюм — погребално черния, с така яко колосана риза и яка, че отразяваха лъчите право в лицето на слънцето, небесносиня вратовръзка на скромни точици.

Да не би госпожа Марджи Йънг-Хънт да разбунва някои потомствени бури? Откъде са му сведенията на Маруло? Откъде другаде, освен пас от господин Бигърс към госпожа Марджи Йънг-Хънт, а тя — на господин Маруло. Доверие в тебе, Марджи, нямам. От тебе лъха на измама. Не мога да го кажа с думи. Но чувствам как доверие губя. И докато си тананиках това наум, затърсих из градината бяло цвете за великденската ми бутониера. Там, където основата и наклонената врата към мазето образуват чупка, има едно защитено местенце, поддържано топло от котлето на отоплението и изложено и на най-малките проблясъци на зимното слънце. Точно там цъфтят бели виолетки, пренесени от гробищата, където са избуяли на гробовете на предците ми. Избрах три цветчета, наподобяващи лъвски муцунки, за моята бутониера, после откъснах и цяла дузина за моята скъпа, оформих букетчето със собствените им бледи листенца и обвих дръжчиците с парченце алуминиево фолио от кухнята.

— Ау, колко са красиви — каза Мери. Чакай да намеря подходяща брошка, за да си ги закача.

— Първите, най-ранните цветя са, минзухарче мое. Твой роб съм вовеки. Христос воскресе. Всичко е наред в света 25 25 Пак по „Пиппа минава“ на Робърт Браунинг: „Бог е на небето. Всичко е наред в света.“ — Б.пр. .

— Не си прави майтап със святи неща, ако обичаш, мили.

— Какво си направила на косата си?

— Харесва ли ти така?

— Обожавам я. Не я променяй повече.

— Не бях сигурна, че ще ти хареса. А Марджи твърдеше, че изобщо няма да забележиш. Ще зяпне от изненада, като разбере, че си се впечатлил. — Постави на главата си венче — ежегодният пролетен дар за Еостре 26 26 Великден (на англ. Easter) идва от Еостре или Остара — саксонската богиня на пролетта. — Б.пр. . — Как ме възприемаш?

— Страхотна си.

После въпреки неотслабващата съпротива младежта бе подложена на проверка на уши, нос, лъснати обувки, до най-малката подробност. Алън така бе зализал косата си, че едва примигваше. Токовете на обувките му бяха прашни, но явно бе положил неимоверни усилия да накара едно кичурче да се спуска като лятна вълна над сключените му вежди.

Елън бе момиченце и половина. Всичко видимо бе наред. Реших пак да изпробвам късмета си:

— Елън — рекох, — направила си нещо ново с косата си. Много ти отива. Не си ли съгласна, Мери, скъпа?

— О, тя най-после се учи да се носи с достойнство — отвърна Мери.

Образувахме процесия по алеята ни до „Брястова“, а оттам — наляво по „Порлок“, където е черквата ни — старата ни черквица с бялата островърха кула, задигната мот-а-мо от Кристофър Рен 27 27 Sir Christopher Wren (1632–1723) — английски дизайнер, астроном, геометрик и един от най-великите архитекти на Англия за своето време, проектирал 53 църкви в Лондон, сред които и катедралата „Сейнт Пол“, както и множество светски сгради. — Б.пр. . Вляхме се в един все по-нарастващ поток и жените в движение изказваха възторга си от шапките на другите дами.

— Създадох модел за великденска шапка — рекох. — Семпъл венец от позлатени тръни с истински рубинени капчици, спускащи се по челото.