Вечерта действително бе пълна с чудеса. Колкото изненадващ да бе лесният възход на Алън към рая, многократно по-неочаквана бе реакцията на Елън. Известен брой години на внимателни и принудителни наблюдения ми даваха повод да очаквам госпожица Елън да е съсипана и раздирана от завист и да търси, разбира се, начини да подкопае величието му. Явно бях страхотно заблуден. Тя бе най-откровеният венцехвалител на брат си. Именно тя седна да ни разправя как седели в елегантен апартамент на Шестдесет и седма улица след една фантастична вечер и гледали разсеяно късните новини по СиБиЕс, когато съобщили за триумфа на брат й. И пак същата тази Елън се впусна в спомени за това, как кой какво казал и как изглеждал, и как с перце да си ги бутнел — щели да изпопадат. Докато Елън разправяше как брат й щял да се появи заедно с останалите четирима носители на почетни грамоти и как щял да чете съчинението си пред милионите телезрители, Алън седеше надменно кротък, а Мери запълваше паузите с клопане на щастлива квачка. Хвърлих поглед към Марджи Йънг-Хънт. Беше се вглъбила така, сякаш гледа на карти. И някаква мрачна тишина полази в стаята.
— Няма съмнение — рекох. — Тук трябва всички да вдигнем тост с ледена лимонада.
— Елън ще донесе. Къде изчезна Елън? Влиза и излиза като дим.
Марджи Йънг-Хънт се изправи нервно.
— Това си е ваше семейно тържество. Трябва да си вървя.
— Как така, Марджи? Та и ти си част от тържеството. Къде се запиля тази Елън?
— Мери, не ме карай да си признавам, че съм леко преуморена.
— Вярно, скъпа, все забравям, че ти пое основното бреме. А ние така хубаво си починахме, както никога — и то изцяло благодарение на теб.
— За мен беше безкрайно удоволствие. Не бих го изпуснала за нищо на света.
Искаше да излезе, и то възможно най-бързо. Прие нашите благодарности и тези на Алън и хукна.
— Не й казахме за магазина — промълви Мери.
— Остави го за по-нататък. Да не отнемаме от радостта на Негово розово величество. Заслужил си я е. Къде е Елън в крайна сметка?
— Отиде да си легне — рече Мери. — А за това, което казваш, си абсолютно прав и съобразителен, скъпи. Алън, днес наистина бе един велик ден за теб. Време ти е да си лягаш.
— Смятам да поостана още малко — каза Алън великодушно.
— Но ти имаш нужда да си починеш.
— Почивам си.
Мери ме погледна умолително за помощ.
— В подобни мигове човешката душа е подложена на изпитание. Мога да го отупам, но можем и да го оставим да се наслади на победата си над нас.
— Но той си е едно малко момче все пак. И има нужда от почивка.
— Има нужда от куп неща, но почивката не е едно от тях.
— Всеки знае, че децата се нуждаят от почивка.
— Нещата, които всички знаят, в повечето случаи са заблуди. Чула ли си някога дете да е умряло от прекомерна работа? Не. Само с възрастните се случва. Децата са прекалено съобразителни в това отношение. И си почиват, щом усетят, че трябва да си починат.
— Но вече минава полунощ.
— Вярно, скъпа моя, но той ще спи чак до обяд. А ние двамата с теб ще трябва да се надигнем още в шест.
— Какво искаш да кажеш? Че ще си легнеш и ще го оставиш тука?
— Той има нужда да ни отмъсти за това, че сме го създали.
— Не разбирам какво искаш да кажеш. За какво да ни отмъщава?
— И понеже започваш да се ядосваш, искам двамата с теб да сключим един облог.
— Ще се ядосвам, разбира се. А ти се държиш глупаво.
— Ако до половин час след нашето лягане той не се промъкне до леглото си, ще ти дам четиридесет и седем милиона, осемстотин двадесет и шест долара и осемдесет цента.
Е, загубих и сега ще трябва да й плащам. Понеже стъпалата изскърцаха под нашата знаменитост тридесет и пет минути, след като му пожелахме лека нощ.
— Мразя те, когато си прав — каза моята Мери. Беше се подготвила цяла нощ да се ослушва.
— Не бях прав, скъпа. Загубих с някакви пет минути. Просто имам добра памет.
Тогава тя заспа. И за разлика от мен не чу как Елън се промъкна надолу по стълбите. Тъкмо се бях загледал в движещите се из мрака мои червени петна. И не я последвах, тъй като чух слабото потракване на месинговото ключе в ключалката на шкафа и осъзнах, че дъщеря ми си зарежда батерията.
Червените ми петна бяха необичайно активни. Щом се съсредоточах върху тях, хукваха да бягат насам-натам. Старият капитан ми убягваше. Не ми се беше явявал ясно от… ами, да речем, от Великден. За разлика от леля Хариет — „иже еси на небесах“ — по отношение на Стария капитан знам, че не ми се явява ясно всеки път, когато съм недружелюбно настроен към себе си. В този смисъл е нещо като проверка на личното ми отношение към самия мен.
Читать дальше