Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

Съзнавах, че вторник, пети юли, ще е по-голям от всички останали. Струва ми се, че дори знаех какви неща ще се случат още преди да се бяха случили, но тъй като те всъщност не се случиха, така и не мога да съм сигурен, че наистина съм знаел.

Но струва ми се, че наистина очаквах отмерващия часовете седемнадесеткаратов удароустойчив господин Бейкър да разтропа нервно дръжката на предния ми вход цял час, преди да започне работното време на банката. Така и стори, преди да бях отворил за клиентите ми. Пуснах го да влезе и заключих вратата.

— Какъв ужас само — рече. — Не съм го очаквал. Върнах се веднага щом чух новината.

— За какъв ужас става дума, сър?

— Ами как? За скандала, разбира се! Всички тези хора са мои приятели, мои стари приятели. Трябва да направя нещо.

— Тях дори няма да ги разпитват преди изборите — само ще им предявят обвиненията.

— Знам. Но какво ни пречи да издадем декларация, изразяваща убедеността ни в тяхната невинност? Та дори и платена обява, ако трябва.

— В кой вестник, сър? „Бей Харбър Месинджър“ ще излезе едва в четвъртък.

— Е, все пак не бива да стоим със скръстени ръце.

— Знам.

Толкова официално протичаше разговорът ни. Той явно е знаел, че аз знам. Но това не му пречеше да ме гледа в очите и да има истински разтревожен вид.

— Тия луди отцепници ще провалят градските избори, ако не сторим нищо. Трябва да посочим нови кандидати. Просто нямаме друг избор. Никак не ми е приятно да постъпвам така спрямо старите си приятели, но със сигурност те първи ще се съгласят, че не можем да допуснем ония луди глави до властта.

— Защо не поговорите първо с тях?

— Те сега са обидени и пощурели. Не им е стигнало времето да обмислят положението. Маруло появи ли се?

— Изпрати ми свой приятел. Купих магазина за три хиляди.

— Това е добре. Хубава сделка си сключил. Документите у теб ли са?

— Да.

— Е, ако реши да шмекерува, банкнотите са описани.

— Няма да шмекерува. Иска да си върви у дома. Уморен е.

— Никога не съм му имал доверие. Така и не научих в какви видове бизнес е замесен.

— Мошеник ли беше, сър?

— По-скоро беше хитрец. Играеше и от двата края на улицата. Ако успее да разпродаде всичко, добри пари ще вземе, но за три хиляди — направо ти го е подарил.

— Харесваше ме.

— Сигурно. И кого ти изпрати, мафията ли?

— Федерален агент. Маруло ми имаше доверие, нали разбирате.

Господин Бейкър се плесна по челото, което никак не бе в негов стил.

— Ама как не съм се сетил досега? Ти си точно човекът, от когото имаме нужда. Добро семейство, надежден, имотен, бизнесмен, уважаван. Нямаш нито един враг в града. Ама, разбира се, че ти си човекът.

— Кой човек?

— За градски кмет.

— Та аз съм бизнесмен едва от събота насам.

— Не разбираш ли какво искам да кажа? Ще съберем около теб достойни за уважение нови лица. Ама това е най-идеалният изход.

— От продавач направо кмет?

— Никой никога не е смятал един Холи за продавач.

— Аз се смятах. Мери ме смяташе.

— Но ти не си. Ще обявим кандидатурата ти още днес, преди онези луди глави да са се намесили.

— Ще трябва да го огледам от кила до трюмсела.

— Нямаме време.

— Кой беше преди това?

— Преди кое?

— Преди да изгори съветът. Ще говорим по-късно. Събота беше страхотен ден. Да бях рекъл — и кантара можех да продам.

— От този магазин можеш да направиш нещо голямо, Итън. Моят съвет е да го изградиш и да го продадеш. Ти ще си прекалено голям човек, за да прислугваш на клиенти. За Дани хич нищо ли не си чул?

— Засега не. Поне до този момент.

— Не биваше да му даваш пари.

— Може и да сте прав. Все пак си мислех, че върша добро дело.

— Ама то си е добро. Съвсем добро.

— Господин Бейкър, сър… какво точно се случи с „Бел Адеър“?

— Какво се е случило ли? Ами той просто изгоря.

— В пристанището… И как точно започна, сър?

— Намерил си кога да задаваш въпроси. Пък и аз знам само онова, което съм чул. Много малък съм бил по онова време, че да имам свои спомени. Онези стари кораби били направо пропити от мас. Сигурно някой от моряците е изпуснал запалена клечка кибрит. Твоят дядо му бе капитанът. Мисля, че по това време е бил на брега. Току-що се били прибрали.

— От лошо пътешествие.

— И аз така съм чул.

— Имаше ли някакви проблеми с получаването на застраховката?

— Ами те по принцип винаги пращат хора да разследват. Но не, доколкото си спомням, макар и след известно време, са ни я изплатили — на семейство Холи и семейство Бейкър.