Джон Лескроарт - Предварително изслушване

Но Ридли вярваше, че признанието на Бърджис — което внимателно и собственоръчно бе измъкнал — не попадаше в тази категория. Беше убеден, че когато имаш заподозрян на мястото на престъплението, малко след извършването на самото престъпление, с оръжието наблизо и физически доказателства, които му дават основателен мотив, и когато този човек най-сетне е принуден да признае, че го е направил, е почти сигурно, че наистина е виновен. Хората искаха да признаят, да кажат какво са направили. Това бе част от човешката природа, въпреки че понякога трябваше да се използват различни психологически прийоми, за да се достигнат тези иначе основни потребности.

Това бе много повече умствено, отколкото физическо предизвикателство. А дори и във физически план не бе стигнал дотам, че да бъде жесток и да действа необичайно. Въпреки че може би имаше известно неудобство — Коул все пак не беше там на пикник, — но интервюто на Ридли, в съзнанието и спомените му, бе истински разпит, далечен вик от болезнено предизвиканото признание на хилядите стаи за мъчения по света.

Въпреки всичко, още една брънка във веригата на вината винаги беше от полза и Кълън Леон Алсоп би могъл да я даде. Ето защо, в този късен час и при цялата си умора, Ридли бе поискал да го доведе тук долу и веднага да го разпита. Ако свидетелят бе убедителен и имаше нещо наистина съществено да добави около придобиването на пистолета, може би тази нощ Ридли нямаше да се гмурне в леглото си чак до зазоряване.

Много „ако“ и нито едно от тях не помогна за спокойствието на ченгето.

Което не означаваше, че свидетелските показания на Кълън не заслужаваха сериозно внимание. Очевидно те елиминираха един от откритите въпроси в разследването — откъде Коул Бърджис бе взел пистолета.

Те засилваха и аргументите в подкрепа на смъртното наказание.

Ако им вярваше.

Бенкс бе убеден в истинността на останалите факти по случая. Това бе иронията. Беше там, седеше на около метър и половина от другата страна на масата, когато Коул Бърджис каза, че все пак го е направил. Че съжалява. Че не знае защо. Че не си спомня съвсем добре. Но го е направил. Бил сигурен в това. И Ридли му бе повярвал и се бе убедил, че най-после са стигнал и до истината.

Но сега разсеяните и несъществени показания на Кълън, които изглеждаха така, сякаш запълват една от неяснотите в делото, но всъщност бяха абсолютно недоказуеми твърдения от вида „казал-рекъл“. Моментът също го притесняваше — пласьорът се появяваше в толкова подходящо време. Не го караше да се съмнява дали Коул е убил Илейн Уейджър, но все пак започваше да се чуди.

Една прозявка го изкуши и той се протегна с цяло тяло като котка. Добре, явно трябваше и да поспи. Прекален светец и Богу не е драг.

Но интервюто с Кълън не бе продължило много — може би около петдесет минути. Трябваше да го прослуша още веднъж и да си направи по-добри бележки, преди да презапише касетата за областната прокуратура. Поне седмица нямаше да му върнат стенограмата, а той искаше ясно да запомни всичко казано.

Така че пренави касетата, натисна копчето и се заслуша. След въведението си и прекъсването от Кълън, първите думи, които чу, бяха „Сключих сделка да дойда тук с областния прокурор и…“ .

Пусна го отново.

Самият Ридли не бе уговарял никаква сделка с Кълън. Областната прокурорка също не бе споменавала за подобно нещо. Посланието от този офис беше, че обитател на затвора има информация по случая с Коул Бърджис и Ридли може да поиска да го разпита. Но никой не бе казал, че са сключили сделка, въпреки че очевидно Кълън имаше такова впечатление.

Поне едно нещо беше сигурно — Бенкс щеше да проучи ситуацията и да открие какво става.

— Мамо?

Трея бе в ъгълчето си за закуска — шест високи прозореца, подредени в полукръг извън малко по-голямата й кухня. Там имаше една лампа, сега изгасена, с вентилатор под нея, който леко се въртеше, въпреки че нощта навън беше студена, а самата къща бе хладна. Младата жена седеше на самия ръб на стола, с изправен гръб и длани върху масата. Може би се опитваше да я накара да полети.

— Мамо? — Рейни стоеше като силует в дрезгавата светлина някъде в дъното на къщата близнак. Вече бе по-висока от скромните метър и седемдесет на Трея, слаба, без бричове и с едва наболи гърди. Носеше косата си до раменете и я бе пристегнала от едната страна на нещо като плитка. Тази вечер беше навлякла спортни шорти и тениска на „Джайънтс“ вместо нощница. — Всичко наред ли е?