Джон Лескроарт - Предварително изслушване

— Щеше. Такъв беше планът.

— Кога? След като започне работа?

Кълън Леон Алсоп показа недоверие към глупостта на Бенкс, но видя нещо в очите на инспектора, което го стресна.

— Имахме сделка — отговори той. — Доста се мотаехме заедно. Понякога му намирах дрога, нали знаеш, свързвах го с разни хора. Но в неделя нямаше пари и се нуждаеше от доза. Имам предвид сериозно, знаеш как е. Аз също нямах нищо, а той щеше ми даде, защото приятелите са си приятели. Но пък имах този пистолет.

— Откъде?

Бързо свиване на рамене, докато очите му шареха из стаята.

— Продадоха ми го преди няколко седмици.

— Кой?

— Не зная. Някакво момче.

— Срещу какво? Защо ти го продаде?

— Не помня. Срещу нещо, което съм имал. Знаеш, че навън доста често си трампим разни неща. — Лицето на Бенкс изразяваше нетърпение и Кълън се върна към темата: — Както и да е. Показах го на Коул.

— И защо му беше на него пистолет? Да обере някого?

Кълън го ослепи с празна усмивка.

— О, чудесно, явно си роден за ченге. Как успя да разгадаеш всичко. — Нещо в лицето на Бенкс го накара да се укроти и да промени тона си. — Щеше да си намери доза и да ми донесе пистолета и още петдесет гущерчета отгоре за безпокойството. Но не знаех, че смята да убие някого. Не беше планирал такова нещо. Това не е нормалното му състояние.

— А какъв беше?

Свиване на рамене.

— Някой, с когото се мотая. За купона. Знаеш как е.

— Всъщност не зная. Разбрах, че живее на улицата. Много от тези момчета не ходят по купони.

— Да, но той живееше с майка си. Можеше от време на време да получава по някой долар от нея. Просто обичаше купоните, това е всичко. Да се надруса и да витае няколко дни. След това би могъл да се прибере вкъщи и да се посъвземе.

Бенкс смилаше информацията, но нещо не му допадаше.

— Добре, но последният път си бил арестуван. Кога беше?

— Май във вторник сутрин. Не зная. Ти можеш по-лесно да провериш.

Половин час по-късно Ридли Бенкс седеше на бюрото си. Беше забил лакти в бележника пред себе си, а ръцете му бяха върху устните му. По два пъти на минута той тежко духваше в тях. Очите му пареха от умора. Прекара един дълъг работен ден навън и след като се върна в офиса в девет, взе бележките си и научи за сърдечния пристъп на Глицки и за Кълън Леон Алсоп, предполагаемият източник на пистолета, с който Коул Бърджис бе убил Илейн Уейджър.

Ридли не се бе чувствал добре, откакто се изправи срещу лейтенанта си заради признанието на Бърджис. След това дойде и изненадващото решение шефът му да бъде преместен на административна работа, а сега и проблемите със сърцето. Инспекторът не можеше да се освободи от чувството, че всичко е свързано и неговата грешка е част от това.

Ейб го бе подкрепял страстно и му бе помогнал да го преместят от отдел „Грабежи“. След това, когато стана негов шеф, той бе като наставник на Бенкс — помагаше му да навлезе в нещата, предпазваше го от някои неизбежни грешки през първите една-две години. И, питаше се той, такава ли бе отплатата му към Ейб за неговата лоялност и загриженост?

Бенкс мразеше всичко това, мразеше и себе си.

Ето защо веднага се бе срещнал с отрепката Кълън. Ако само можеше да се появи някое ново доказателство, което да хвърли достатъчно светлина, за да подсили делото срещу Коул Бърджис, Ридли щеше да може да се успокои с факта, че е дори по-прав, отколкото е бил преди. Тогава не всичко щеше да зависи от признанието.

Той отново бе пренавил всичко — както на касетата, така и през съзнанието си, почти непрекъснато откакто бяха изхвърлили Ейб. В своята кариера Ридли бе принуждавал поне половин дузина заподозрени да признаят. Не бе преставал да се чуди дали се е отнесъл към Бърджис по-различно, отколкото към другите. Не би могъл да отговори положително, освен може би във връзка с хероина и предполагаемият наркотичен глад. Но със същата настойчивост бе вършил това и преди, използвайки всичко, което би могло да е от полза. Натискът, който се оказва върху един тренирай и безмилостен водещ разпит, би могъл да е страхотен, А това не се правеше за фалшиви признания.

В неговата практика хората признаваха неща, които не са направили, когато дори не бяха на първо място в списъка на заподозрените. Някой откачен можеше да дойде или да се обади в управлението и да каже, че е извършил някое престъпление. Бенкс дори бе видял човек, дошъл да признае за едно убийство, понеже се бе влюбил в публикуваните снимки на жената, която вече беше изправена пред съда за това престъпление. Мъжът бе смятал, че жената ще му бъде благодарна, че я е спасил и е поел цялата вина върху себе си. Не би могло да има по-велика любов. И вероятно по-късно, когато момчето излезе от затвора или бъде оневинено в съда защото взе пак не бе извършило престъплението, то и жената биха могли да се срещнат или да се оженят, или нещо такова, сами да си отгледат няколко малки заподозрени в убийство.