Джон Лескроарт - Предварително изслушване

„Юпитер“ беше тяхното място. Тук можеха да разпуснат в компанията на приятели и колеги. Повечето хора тук чувстваха, че външният свят, в който живеят, е ад от фрустрация, напрежение и дори заплаха. Някои от семейните съществуваха в постоянно състояние на шизофрения — всекидневният им живот като ченгета и домовете им в предградията. „Юпитер“ бе камерата за изравняване на налягането, която им позволяваше да преминат от човекоядното и затъпяващо напрежение на единия си живот към човекоядната и затъпяваща скука на другия.

Малките прозорчета високо горе над голите жълти стени бяха покрити с пара и даваха на мястото усещане за подземие. Дори и през деня, с тясната си и продълговата форма, барът носеше усещането за вътрешността на подводница, но през нощта това чувство беше изключително осезаемо. В Сан Франциско бе забранено пушенето в заведения, където се яде или пие, но въпреки това въздухът бе синкав, дразнещ и плътен от цигарения дим. Разбира се, няколко случайни посетители бяха писали оплаквания, но всички те мистериозно изчезваха без резултат.

Това, което се издигаше от тоновете олио за пържене и гриловете за хамбургери в кухнята, добавяше своя собствена тежест и аромат към въздуха. Тази нощ в 11:51 навън бе седем градуса.

Но във вътрешността на шестте сепарета температурата достигаше до трийсет градуса.

В едно от тези сепарета Даш Логан бе свалил сакото си и го бе преметнал на облегалката зад себе си. Двете най-горни копчета на ризата му бяха разкопчани, а вратовръзката му бе разхлабена. Гладко избръснат, с момчешко изражение и дяволита усмивка, в този полумрак той минаваше за малко над трийсет. Златната халка на лявото ухо не пречеше на тази заблуда. Логан си мислеше, че сресаната къса конска опашка и почти незабележимата боя отвличаха вниманието от факта, че червеникавата му коса бе започнал а да изтънява и вероятно не беше напълно на погрешен път.

Със сигурност тази вечер добре се забавляваше с Кони, а тя все още не бе навършила трийсет. Той й хвърли око още когато влезе с някои секретарки, които познаваше от федералния съд. Тя идваше тук за първи път. Сигурен беше, понеже не я бе виждал преди, а щеше да я забележи. Точно в този бар човек не си губеше времето, ако някое качествено парче се появеше на подиума. Логан познаваше едно от момичетата, с които бе пристигнала Кони — той харесваше дори името й, — и още преди да осъзнаят откъде им е дошло, Даш се представи и им взе по едно питие.

Кони също бе разкопчала няколко от горните копчета на пурпурната си копринена блуза. Бе обърнала стола си към него и леката материя изкусително се разтваряше над гърдите й. Той съвсем лесно би могъл да надникне чак до черния й дантелен сутиен. Вече бе изпила четири уискита. От другата страна на масата в същото сепаре една от приятелките на Кони се сваляше с друг мъж — Даш го познаваше, млад женен адвокат от офиса на обществените защитници. През по-голямата част от последния час те бяха говорили и се бяха надвиквали с музиката за някакво дело и Логан бе сигурен, че ще си останат с това — тя се правеше, че й е интересно, а той се чудеше как да намери начин да довърши започнатото и да си прекара добре. Даш смяташе, че вероятно няма да успее в постигането на нито една от целите си.

Това е проблемът с младите в наши дни, помисли си Логан. Въпреки обявите, които отвсякъде призоваваха „Просто го направи!“, те изглеждаха така, сякаш не правят и едно-единствено нещо !

Това надвикване от другата страна на масата с една от приятелките на Кони можеше да провали всичките му усилия. Почти виждаше какво ще се случи — приятелката ще достигне границите си на отегчение, ще погледне часовника си и ще се изправи: „О, Кони, погледни кое време е. А утре сме на работа“. И те двете щяха да изчезнат.

Но Даш си прекарваше доста добре, разказваше вицове, караше Кони да се смее и непрекъснато пълнеше чашата й. Имаше добро усещане за тази вечер, но искаше да действа, преди смотанякът от другата страна на масата да развали всичко. Искаше му се да извика на хлапето отсреща: „Отвори си очите. Тя е почти на коленете ти, изпила е четири уискита и гърдите й едва се удържат от блузката й. Какво мислиш, че иска ?“ Беше време да направи някаква магия.

— Кони. — Трябваше да се наведе по-близо, за да може тя да го чуе. Той я целуна по бузата и се дръпна назад. — Съжалявам — каза той, — повече не можех да устоя.

— Всичко е наред. — Тя му се усмихваше. Идеални зъби. Прекрасна кожа. Един от онези страхотни северно италиански носове. — Беше много мило.