Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

— Как се озова тук Котрел? — попита той.

— Не знам. Нямах представа, че знае къде живея.

— Но какво искаше от вас ? Били сте — на колко? — на дванайсет години, когато се е състоял процесът срещу баща му. Нямате нищо общо с това, нали?

Сякаш едва сега забелязала чашата вода в ръката си, Ву изпи половината на един дъх. Сведе глава и се опита да събере мислите си. Най-после започна да им обяснява възможно най-свързано какво й е казал Котрел, за връзката й със системата, осъдила така трагично и несправедливо баща му.

— И нещо друго — добави тя. — Аз не бях просто още един адвокат. Той виждаше в мое лице Алън Боскачи, обвинил и изпратил в затвора невинния му баща. Вършех същото нещо с Андрю Бартлет, лишавайки го от години от живота му, докато Рей е знаел, че е невинен. — Тя излезе от шоковото си състояние и внезапно осъзна значението на думите му. — Защото той бе извършил онова, за което Андрю беше арестуван. Не разбирате ли? Той е убил Муни и Лора.

— И сами се досетихме — рече Глицки.

Гласът й се извиси:

— Но той ми каза, че го е извършил. Наистина ми го каза. Назова Муни по име. — Обърна се към Харди. — Това е важно — каза тя, цялата разтреперана от вълнение. — Има разлика.

— Знам — Харди захлупи ръката й с длан. — Не смятам, че на Ейб му е убягнало.

Глицки кимна.

— Ще вземем показанията му и после ще видим — каза той. — Но неофициално, не мисля, че имате причина да се безпокоите. Всичко е ясно.

— Поне достатъчно ясно по отношение на Андрю — Допълни Харди. — Нека се надяваме.

Ву си пое дълбоко дъх.

— Но откъде знаехте, че ще отворя вратата? — попита тя. — Всъщност за малко да не я отворя.

— Не бях сигурен — каза Харди. — Това беше план А. План В бе да разбием вратата няколко секунди по-късно. Но двамата с Ейб решихме, че си струва да опитаме първо план А.

Чуха шум от площадката, стъпки и гласове от стълбището.

— Утре искам по-пълни показания от вас — каза Глицки. — За днес обаче стига. — Очите му се спряха на облегнатата на стената врата и на празната рамка с увисналите панти. — Имате ли къде да спите тази нощ?

— Ще дойде у нас — каза Харди, като се обърна към нея. — Съгласна ли си? Същата просторна стая и удобно легло?

— Същият среднощен шеф? — пошегува се тя.

— Можем да го уредим.

В този момент Бранд се откъсна от полицаите, които го придружаваха, и застана на отворената рамка.

— Божичко! — възкликна той при вида на пораженията. После, като я видя до масата, затвори очи и издиша дълбоко от облекчение. Не обърна никакво внимание на Харди и Глицки, все едно ги нямаше. — Ейми, добре ли си?

Лицето й светна.

— Джейсън! Какво правиш тук?

— Какво прави тук ли? — рече Харди. — Та той е нашият герой.

Бранд поклати смутено глава и отговори:

— Не. От това, което чух, героят сте вие. Аз просто…

Харди го прекъсна:

— Просто отгатнахте всичко, повикахте началник Глицки и ни накарахте всички да се размърдаме. Без вас нищо от това нямаше да се случи.

Ву гледаше Бранд втренчено.

— Но нали ти казах да се махаш, Джейсън. Да изчезваш оттук.

— Знам — вдигна рамене той. — Промъкнах се обратно и подслушах на вратата.

— Но защо? Откъде знаеше?

— Защото те познавам, Ейми — отвърна той. — Ти не би ме отпратила така. Не и по този начин. Просто не си такава.

Зад Бранд изникнаха Лание и Ариола. Харди погледна Ву и видя, че очите й са премрежени.

Бранд пристъпи в стаята, направи път на ченгетата. Поколеба се, после отиде при Ейми и постави ръка на рамото й, а Ву улови ръката му.

От празната рамка Ариола се обади:

— Ако искаме да запечатаме това място, трябва да свършваме бързо, шефе.

— Добре — каза Глицки и посочи към цивилните. — Направете го, когато са готови да тръгнат.

Лание се намеси:

— Не искам да те ядосвам, Ейб, но долу те чакат едни хора. С камери.

Лицето на Глицки потъмня. Огледа помещението за последен път и процеди:

— Отлично — след което се запъти към стълбището.

Вън на улицата, на импровизираната пресконференция, Глицки стоеше в осветен от халогенни лампи и заобиколен от униформени кръг и говореше в цял грозд микрофони, тикнати пред лицето му. Както обикновено на такъв род събития, той бе заел отбранителна позиция.

— Като се има предвид, че снайперистът не беше в състояние да го изкара оттам, което винаги е обещаваща възможност, имаше две основни възражения срещу това просто да му се обадим по телефона или да използваме мегафон и да му съобщим, че е обграден. Първо, вече знаехме, че е убил най-хладнокръвно седем души, при това от близко разстояние. След сериозна дискусия в управлението ние решихме…