Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

Той бързо насочи пистолета към вратата, после пак към нея и кимна.

— Кой е? — обади се тя.

— Ейми, аз съм. Диз. Имахме уговорка, забрави ли?

Тя се обърна към него и помръдна беззвучно устни:

— Шефът ми.

Нещо като усмивка изкриви ъгълчето на устата му. Толкова по-добре. Той кимна отново. Посланието беше: Пусни го да влезе. Тя стана на крака.

— Само секунда.

Пъргав като котка, с няколко крачки той заобиколи масата и се притисна към стената до вратата. Вдигна оръжието по-високо и го насочи към главата й от трийсетина сантиметра разстояние.

Ву прозря намеренията му с кристална яснота. Когато отвореше, вратата щеше да го скрие от поглед, докато Харди не влезеше. А после щеше да стреля. Щяха да умрат и двамата. Тя не биваше да го допусне.

Но какво търсеше тук Харди? Нямаха никаква уговорка.

Махна веригата с треперещи ръце.

Ако тласнеше бързо вратата назад, можеше ли да го обезвреди? Погледна за миг надолу и видя, че е протегнал крака си, за да предотврати тъкмо това. Вратата щеше да се отвори само толкова, колкото да пропусне Харди, не повече. И можеше да започне да стреля, когато му скимне.

Ако го пуснеше, Харди също щеше да загине. Не искаше да стане причина за смъртта му. След като така или иначе й предстоеше да умре, поне можеше първо да го предупреди.

Мислите й се блъскаха в главата, ръцете, с които дръпна резето и завъртя валчестата дръжка на бравата, все едно не бяха нейните. Имаше чувството, че стои отстрани и наблюдава някой друг да извършва всички тези действия.

Навеждайки глава и усещайки пистолета, който сега бе на милиметри от ухото й, тя се чу да казва:

— Не се чувствам добре. Трябва да си вървиш, Диз.

— Налага се да говорим — настоя той. — На четири очи. Спешно е.

Харди разбра, че е махнала веригата. Чу я да отмества райбера, видя как топката на бравата се превърта и долови тихото щракане. Вратата беше отключена. Допусна, че печели време, но време за губене нямаше.

Той сграбчи топката и я завъртя, сниши рамене и нахълта през образувалия се процеп, прегърна Ву през кръста и я повлече със себе си надолу.

Още преди да докоснат пода, четирите спецченгета от ТАС, които дебнеха на площадката зад Харди, нахлуха с насочени оръжия, като изтръгнаха вратата от пантите й. Зад тях напираха още четирима, после още и още и всичките връхлетяха в апартамента като неудържима река.

Излетялата назад врата изби пистолета от ръката му, той се прекатури през масата, удари се в кухненския плот, където Ву държеше съдовете си, и падна на пода. Остана да лежи за миг стъписай и неподвижен сред трески и парчета счупено стъкло. В секундата, преди някой Да успее да го достигне, той нададе животински вик и направи отчаян опит да се добере до оръжието си.

Но не успя, защото първата двойка спецченгета го приклещи на земята.

Като риташе и се гърчеше, все едно е подгонен звяр с пречупен гръбнак, той пръхтеше и бълваше гнусни ругатни, обхванат от бяс, докато най-накрая закопчаха китките му с белезници зад гърба. Проснат на пода с лице, натикано в локвичка от собствената му кръв, с едно ченге, коленичило на гърба му, и други две, притиснали разкрачените му крака, той не можеше да помръдне и мускул.

Глицки стоеше на прага с изваден пистолет. Отпусна го, когато видя, че планът му — е, добре, неговият и на Харди — бе успял. Освен това бяха съумели да го приведат в действие без някой да пострада. Харди и Ву седяха на пода с гърбове, облегнати на стената, и той я бе обгърнал покровителствено с ръка. Главата й бе клюмнала, а раменете й се тресяха от плач. Това беше добре, трябваше да се освободи от напрежението.

Глицки отиде при хората си, които бяха заловили заподозрения, и погледна надолу към жалката, вече укротена фигура на Екзекутора. Бяха открили името му минути, преди Бранд да се обади и да каже, че знае къде могат да го намерят.

Приставът от Младежкия възпитателен център Рей Котрел.

Без да се помайват, ченгетата от ТАС изправиха Котрел на крака и го изведоха от стаята, която бе заприличала на бойно поле.

В разрушената половина от апартамента Ву, Харди и Глицки се движеха мълчаливо като роботи — вдигнаха изкъртената врата и я опряха на стената, изправиха масата, наредиха столовете, два от които бяха оцелели, и събраха по-големите парчета от потрошените чаши и чинии.

Най-после Ву се отпусна тежко на единия от здравите столове, а Харди седна на другия.

Глицки наля чаша вода от мивката и я подаде на Ву, после се върна при плота, разчисти си място и се настани отгоре.