Джон Лескроарт - Адвокати на защитата

— Сигурна съм, че не са го направили нарочно. Имам предвид Боскачи и съдебните заседатели…

— Надявам се да горят в ада. — Внезапно той трепна и отново се върна в настоящето. — Тринайсет души и всичките толкова убедени, а всъщност на съвсем погрешен път. — Той се изсмя на някаква мисъл. — А сега, повече от половината са съвсем мъртви!

Тя усети как във вътрешностите й се разля хлад.

— Какво искаш да кажеш?

— Какво искам да кажа? Искам да кажа, че ги убих. Още ли не си загряла? Всичките живееха наблизо, в красивия Сан Франциско и околностите му.

Кръвта се отдръпна от лицето й, когато се досети.

— Ти си Екзекутора.

— Добре — каза той. — Защо мислиш, че се насочих към теб?

— Не знам.

— Наистина ли? Тогава ще ти кажа. Защото ти беше госпожица Адвокатката Професионалистка, която не се е срещала с хората, с които работи. И какво излиза? Ти си защитникът на Андрю, единственият човек в цялата шибана система, за когото се предполага, че работи за него, но ето че го уговаряш да пледира виновен и го изпращаш за осем години на топло. Гледам те в съда и те слушам какво му говориш, виждам как нещата се повтарят, как никога няма да се променят, защото всичките сте един дол дренки.

Той вдигна пистолета и тя си помисли, че сега ще я застреля, но той наведе оръжието и като преглътна, продължи:

— Беше ми толкова смешно. Защото знаех, че не го е извършил . А знаеш ли защо знаех? Защото го бях извършил аз.

— Ти си убил Муни?

Той кимна.

— И хленчещата му малка приятелка. Което ме навежда на мисълта, че като свърша с теб, може би трябва да се обадя на партньора ти и да му благодаря, че сутринта бе така любезен да ме предупреди колко малко ви остава да ме разкриете. Нямах намерение да върша повече работа днес, но като го чух какво каза в съда, разбрах, че трябва да побързам. Макар че и без това скоро щях да тръгна.

— Къде? — попита тя.

Той й се ухили с противната си празна усмивка.

— На път. Но първо да приключим с теб.

— Моля те — каза тя. — Моля те недей. Свали оръжието.

— Тогава не ме карай да го използвам. Не ми се ще да седя в една стая с труп. Труповете вонят. Затова стой мирно и си затваряй устата.

— Добре — отвърна тя. — Няма да мърдам. Какво искаш да направя?

— Нищо — каза той. — Чакам да се стъмни. — Отново тази празна усмивка. — Толкова по-лесно е да вървиш, когато е тъмно.

Бранд се отдалечи на пръсти от вратата на Ейми и слезе на втория етаж, най-близкото място, където смяташе, че няма да го чуят горе. Извади клетъчния си телефон и го включи, но нямаше обхват.

Като дишаше на пресекулки, той излезе от сградата на тротоара, получи сигнал и набра номера за директна връзка с полицията, който знаеше наизуст като всички заместник областни прокурори. Не искаше да звъни на 911, защото може би щяха да го разберат погрешно и да пристигнат със сирени и светлини.

— Обажда се Джейсън Бранд. Свържете ме със заместник-началник Глицки, моля, в Съдебната палата. Да, случаят е спешен. Кажете му, че съм открил Екзекутора.

Слънцето целуна за последен път върховете на кипарисите до редицата ниски сгради, после изведнъж падна здрач. Вече нямаше сенки, нито отражения от залязващите лъчи в прозорците на Ейми отсреща. Небето на изток промени цвета си от тюркоазен на тъмновиолетов. Зад Бранд, на западния хоризонт, един ослепителен оранжев лъч се разля в мораво-жълто петно.

Но никаква следа от Глицки.

Четири патрулни коли бяха пристигнали безшумно, после още три. Накрая Бранд им загуби броя. Всички паркираха незабелязано някъде в околните улици. Наизлезлите ченгета обкръжиха сградата на Ейми и евакуираха обитателите на долните етажи, дори хората от съседните къщи. Бранд показа значката си на сержант Ариола, който ръководеше операцията, и се представи като човека, повикал полицията. Това обаче не направи впечатление на Ариола, който ескортира Бранд зад полицейския кордон.

Той още можеше да наблюдава прозорците на Ейми, но сега беше зад ъгъла на булевард Сервантес. Когато се огледа, установи, че цялата пресечка е отцепена — патрулни коли бяха паркирани перпендикулярно на бордюрите по средата на улиците, като преграждаха пътя на автомобилния трафик. Ченгетата не пропускаха пешеходци, макар че бяха започнали да се събират малки тълпи любопитни.

Бранд се изненада неприятно, като забеляза няколко микробуса на телевизията: точно този сценарий искаше да избегне, като се обади директно на Глицки. Не му се мислеше какво ще се случи с Ейми, ако телевизията излъчеше репортаж от мястото в късните новини. Във всеки случай нищо добро. После, със смесица от ужас и неверие Бранд видя да спира караваната на ТАС. Забеляза Ариола да се приближава към тях и отново опита номера със значката си на областен прокурор, като я показа на едно от униформените ченгета. Този път го пуснаха и той застана точно зад Ариола, който докладваше ситуацията на командира на тактическото звено. Никой от мъжете не го удостои с внимание.